Константин Жостов: Разлика между версии
м Категория:Носители на орден За храброст -> Категория:Носители на орден „За храброст“ |
м Премахнати редакции на Sherpa (б.), към версия на VanHelsing |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия военно лице |
|||
| име = Константин Жостов |
|||
| роден-дата = [[30 септември]] |
|||
| роден-година = [[1867]] |
|||
| починал-дата = [[30 август]] |
|||
| починал-година = [[1916]], <small>(на 48 г.)</small> |
|||
| портрет = Konstantin Zhostov cropped.jpg |
|||
| описание = |
|||
| прякор = |
|||
| роден-град = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|20px|border|Национално знаме на Османската империя]] [[Гайтаниново]] |
|||
| роден-страна = [[Османска империя]] |
|||
| починал-град = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[Кюстендил]] |
|||
| починал-страна = [[България]] |
|||
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]] |
|||
| въоръжени сили = |
|||
| години на служба = |
|||
| звание = [[Генерал-майор]] |
|||
| войсково поделение = |
|||
| командвания = [[Седма пехотна рилска дивизия|7<sup>-ма</sup> пехотна дивизия]]<br />[[Генерален щаб на Българската армия|Щаб на войската]] |
|||
| битки = |
|||
| награди = [[Константин Жостов#Награди|''Вижте по-долу'']] |
|||
| родства = |
|||
| по-късна работа = |
|||
}} |
|||
'''Константин Андонов Жостов''' е [[Българска армия|български офицер]] ([[генерал-майор]]), началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 - 1913) и началник на [[Генерален щаб на Българската армия|Щаба на войската]] през [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 - 1918). |
|||
== Биография == |
|||
Константин Жостов е роден в неврокопското село [[Гайтаниново]] в 1867 година. Син е на [[Андон Жостов]] и брат на [[Димитър Жостов|Димитър]] и [[Спас Жостов]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в [[Ученически легион|ученическия легион]] в [[Сръбско-българската война]] и с него участва в [[Пиротско сражение|Пиротското сражение]]. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]], което завършва в 1887 година и на 9 май е произведен в чин [[подпоручик]]. Първоначално служи в [[артилерия]]та. На 18 май 1890 година е повишен в [[поручик]], а на 2 август 1894 година - в [[капитан]]. |
|||
В 1889 година заминава за [[Виена]], където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва [[Виенско висше артилерийско училища|Висшето артилерийско училище]] с право да служи в Генералния щаб. Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски полк, а по-късно завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. В 1902 година е повишен в майор. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. През 1906 година е произведен в чин подполковник и става началник-щаб на [[Осма пехотна тунджанска дивизия]]. По-късно през 1907 - 1909 година е военен аташе в [[Русия|руската]] столица [[Санкт Петербург]] и в [[Париж]]. След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910 година е командир на Трети артилерийски полк. През март [[1912]] година вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери. |
|||
През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война. |
|||
[[Файл:Radko Dimitriev Konstantin Zhostov Catalca 1912.jpg|ляво|мини|250п|Щабът на ІІІ армия, начело с командира на армията генерал [[Радко Димитриев]] и началник щаба му генерал Константин Жостов, разглежда плана на оперативните действия, Чаталджа 1912 година]] |
|||
По време на Балканската война (1912-13) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в [[Лондон]] по подписването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] ([[1913]]). В [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) взима участие като командир на Първа бригада от [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма Рилска дивизия]]. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на [[Седма пехотна рилска дивизия|7<sup>-ма</sup> пехотна рилска дивизия]]. На 15 август 1915 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. |
|||
През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване. |
|||
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на [[Леринска операция|Леринската операция]] на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли [[Чеган]]?“<ref>Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916, София 1995, стр. 272.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339 - 340.</ref><ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 31.]</ref><ref>Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 115</ref> |
|||
В негова чест между 1941 и 1944 г., когато [[Скопие]] е в рамките на България, днешния Скопски [[Гьорче Петров (квартал)|квартал Гьорче Петров]] носи името Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес [[Хаджидимово]], също се нарича Жостово. |
|||
== Награди == |
|||
* Орден „[[За храброст]]“ II и III степен, 2-ри клас |
|||
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II и III степен с мечове по средата |
|||
* Орден „[[За военна заслуга]]“ IV степен, V степен с корона |
|||
* Орден „[[За заслуга]]“ |
|||
* Германски „[[Железен кръст]]“ за храброст, І-ва степен |
|||
* Османски орден "Лиякат" със звезда за военни заслуги, 18.12.1915<ref>Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517</ref> |
|||
== Бележки == |
|||
{{сродни проекти начало}} |
|||
{{сродни проекти Уикицитат|Константин Жостов}} |
|||
{{сродни проекти Общомедия|Category:Konstantin Zhostov}} |
|||
{{сродни проекти Уикиизточник|Константин Жостов}} |
|||
{{сродни проекти край}} |
|||
<references /> |
|||
{{пост начало}} |
|||
{{пост|[[Генерален щаб на Българската армия|началник на Щаба на армията]]|[[7 септември]] [[1915]]|[[30 август]] [[1916]]|[[Климент Бояджиев]]|[[Иван Луков]]}} |
|||
{{пост край}} |
|||
{{Генерали от Третото българско царство}} |
|||
{{Портал Македония}} |
|||
{{Портал Военна история на България}} |
|||
{{СОРТКАТ:Жостов, Константин}} |
|||
[[Категория:Български генерали]] |
|||
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
|||
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
|||
[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]] |
|||
[[Категория:Носители на орден За заслуга]] |
|||
[[Категория:Български офицери от Македония]] |
|||
[[Категория:Осми випуск на военното училище в София]] |
|||
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] |
|||
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] |
|||
[[Категория:Загинали през Първата световна война]] |
|||
[[Категория:Хора от Област Благоевград]] |
|||
[[Категория:Личности (Хаджидимово)]] |
|||
Версия от 20:09, 13 август 2014
Константин Андонов Жостов е български офицер (генерал-майор), началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 - 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 - 1918).
Биография
Константин Жостов е роден в неврокопското село Гайтаниново в 1867 година. Син е на Андон Жостов и брат на Димитър и Спас Жостов. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в ученическия легион в Сръбско-българската война и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното училище в София, което завършва в 1887 година и на 9 май е произведен в чин подпоручик. Първоначално служи в артилерията. На 18 май 1890 година е повишен в поручик, а на 2 август 1894 година - в капитан.
В 1889 година заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб. Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски полк, а по-късно завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. В 1902 година е повишен в майор. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. През 1906 година е произведен в чин подполковник и става началник-щаб на Осма пехотна тунджанска дивизия. По-късно през 1907 - 1909 година е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж. След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910 година е командир на Трети артилерийски полк. През март 1912 година вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.
През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.
По време на Балканската война (1912-13) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). В Междусъюзническата война (1913) взима участие като командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.
През Първата световна война е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване.
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?“[1][2][3][4]
В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешния Скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.
Награди
- Орден „За храброст“ II и III степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ II и III степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ IV степен, V степен с корона
- Орден „За заслуга“
- Германски „Железен кръст“ за храброст, І-ва степен
- Османски орден "Лиякат" със звезда за военни заслуги, 18.12.1915[5]
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916, София 1995, стр. 272.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339 - 340.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 31.
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 115
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517
| Климент Бояджиев | → | началник на Щаба на армията (7 септември 1915 – 30 август 1916) | → | Иван Луков |
- Български генерали
- Носители на орден За храброст
- Носители на орден Свети Александър
- Носители на орден За военна заслуга
- Носители на орден За заслуга
- Български офицери от Македония
- Осми випуск на военното училище в София
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Загинали през Първата световна война
- Хора от Област Благоевград
- Личности (Хаджидимово)