Река: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Utar Sigmal (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
[[Файл:Chuprenska reka current.jpg|мини|300п|Бързо течение на [[Чупренска река]] в Северозападна България]] |
[[Файл:Chuprenska reka current.jpg|мини|300п|Бързо течение на [[Чупренска река]] в Северозападна България]] |
||
'''Река̀ |
'''Река'''̀ е голям естествен [[вода|воден]] поток. Началото ѝ може да бъде [[езеро]], [[извор]] или сливането на по-малки реки, а краят ѝ - друга река, езеро или [[море]]. Съществуват и реки завършващи сляпо в [[пустиня|пустини]] и [[карст]]ови райони. Пример за такава река е [[Окаванго]], завършваща с делта в пустинята [[Калахари]]. Основната част от [[валеж]]ите на сушата преминават през реките, преди да достигнат [[Световен океан|океан]]а. По-малките реки, вливащи се в реката, се наричат [[приток|притоци]]. Елементите на реката са: [[извор]], главна река, речно устие и притоци. Там, където реката се влива в [[море]], се нарича речно [[устие]], а ако то е разделено на ръкави, се казва [[делта]]. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република [[България]]. Устие с формата на [[фуния]] се нарича [[естуар]]. Реката има горно, средно и долно течение. |
||
== Общи сведения == |
== Общи сведения == |
||
Версия от 08:06, 14 август 2014
Тази статия е за водния поток. За селото в Южна България вижте Река (село). За селото в Северна България вижте Рекичка (село).
Река̀ е голям естествен воден поток. Началото ѝ може да бъде езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ - друга река, езеро или море. Съществуват и реки завършващи сляпо в пустини и карстови райони. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в реката, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Там, където реката се влива в море, се нарича речно устие, а ако то е разделено на ръкави, се казва делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение.
Общи сведения
При всяка река се разграничават място на произхода ѝ – извор и място (участък) при вливането ѝ в море, езеро или при сливането ѝ с друга река – устие. Реките, които директно се вливат в океани, морета, езера или се губят в пясъци и блата, се наричат главни (основни), а вливащите се тях – притоци. Главната река и нейните притоци образуват речна система , характеризираща се с плътност.
Повърхността на сушата, от която речната система събира водите си, се нарича водосборен басейн. Водосборният басейн, заедно с горните слоеве на земната кора, който включва дадената речна система, отделена от другите речни системи чрез вододели, се нарича речен басейн.
Реките обикновено протичат в продълговатите удължени форми на релефа – долини, чиято най-ниска част се нарича русло, а частта от дъното на долината, заливана от високите речни води – заливна низина или заливна речна тераса. В руслата има по-дълбоки и по-плитки участъци. Линията на най-голямата дълбочина се нарича талвег, в близост до която обикновено преминава плавателния фарватер.
Границата на речното корито на реката се нарича бряг. В зависимост от разположението по течението спрямо осевата линия на речното корито се различават ляв и десен бряг. Разликата във височината при източника и устието се нарича пад на реката. Отношението на пада на реката или на отделните участъци към дължината ѝ се нарича наклон на реката (участъка) и се изразява в проценти (%) или в промили (‰).
По повърхността на земното кълбо, реките са разпределени доста неравномерно. На всеки континент може да се определят основни вододели – границите на областите на речния отток, вливащ се в различните океани. Главният вододел на Земята разделя повърхността на континентите на 2 основни речни басейна: атлантико-арктически (оттока, който постъпва в Атлантическия и Северния ледовит океан) и тихоокеански (оттока в Тихия и Индийския океан). Обемът на оттока на първия е значително по-голям, отколкото на втория.
Плътността на речната мрежа и посоката на течението зависят от сбора от естествени природни условия, но често запазват в по-голяма или по-малка степен характеристиките на предишните геоложки ери. Най-голяма е плътността на речната мрежа в екваториалния пояс, където протичат някои от най-големите реки на света – най-плътни са на Амазонка и Конго. В тропическите и умерените пояси също така имат голяма плътност, особено в планински области на Алпите, Кавказ, Скалистите планини и т.н. В пустинните области са разпространени пресъхващите реки, които се превръщат от време на време (при интензивни валежи или топене на снегове) в мощни потоци (реките в равнините на Казахстан, уадите в Сахара, Крийк в Австралия и др.
Хидрология
Отток
| Река | Среден отток, m³/s |
|---|---|
| Амазонка | 175 000 |
| Конго | 41 200 |
| Яндзъ | 35 000 |
| Брахмапутра | 33 600 |
| Енисей | 18 040 |
| Замбези | 17 600 |
| Лена | 16 200 |
| Мисисипи | 15 500 |
| Ганг | 15 000 |
| Меконг | 14 800 |
| Вижте още: Списък на реки по отток | |
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния отток, количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използване на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на Амазонка е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река Ин при нейното сливане с Дунав е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане Сини Нил е по-голям по среден отток от Бели Нил, но по-малък по среден минимален отток. Течението на Нил е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката — оттокът след вливането на река Атбара е около 2 700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в Средиземно море. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от наводнение.
Дължина
| Река | Дължина, km |
|---|---|
| Нил | 6671 |
| Амазонка | 6520 |
| Яндзъ | 6300 |
| Мисисипи-Мисури | 6051 |
| Енисей-Ангара-Селенга-Идер | 5940 |
| Об-Иртиш | 5410 |
| Амур-Аргун-Керулен | 5052 |
| Хуанхъ | 4845 |
| Меконг | 4500 |
| Конго | 4374 |
| Вижте още: Списък на реки по дължина | |
Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудно съпоставими. Основните причини за това са:
- Дължината сама по себе си може да се променя, особено при наличие на променливи меандри
- Често малките извивки в горното течение на реките не се взимат под внимание, за разлика от по-големите в долното течение
- При наличие на ръкави понякога е трудно да се определи кой от тях е представителен
Освен тези затруднения самото определение за дължина не е еднозначно. Например, при вливане на реката чрез естуар, тя постепенно се разширява и слива с водния басейн, в който се влива, като за граница на двата водни басейна могат да бъдат приети различни точки. В някои случаи към дължината на река с дадено име се добавят и дължините на нейни притоци, които са по-пълноводни от нея, или просто с добавянето на които би се получила по-голяма дължина. По същия начин ръкавите в речните делти могат да бъдат подбрани, така че да се получи по-голяма дължина, без непременно да са най-пълноводните.
Съставянето на класации на реките по дължина понякога става причина за самоцелното манипулиране на данните, така че да се получи по-голяма дължина. Така дълго време в обращение се намират силно преувеличени данни за дължината на системата Мисури-Мисисипи, а през 2008 година са публикувани формално коректни данни за дължината на Амазонка, в които е добавена дължината на съседния естуар на река Токантинс.
Вж. също речен километър.
Водосборен басейн
| Река | Площ на водосборния басейн, km² |
|---|---|
| Амазонка | 6 144 727 |
| Конго | 3 730 474 |
| Нил | 3 254 555 |
| Мисисипи | 3 202 230 |
| Об | 2 972 497 |
| Парана | 2 582 672 |
| Енисей | 2 554 482 |
| Лена | 2 306 772 |
| Нигер | 2 261 763 |
| Амур | 929 981 |
| Вижте още: Списък на реки по водосборен басейн | |
Водосборният басейн е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с вододели. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича модул на оттока и варира в широки граници — от стойности, близки до 0 в пустинните райони, до повече от 60 l/s·km² в екваториалните области.
Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на Амазонка или Ориноко, вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като пясъци или карст, повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.
В пустинните райони много реки не достигат до морето, тъй като се изпаряват преди това. Такива безотточни области могат да бъдат сложно преплетени с водосборните басейни на големи реки, като Нил или Нигер, чиято площ по тази причина може да бъде определена само приблизително.
Състав на водите
Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората.
Използване на реките
От древни времена реките се използват в качеството си на източник на прясна вода, за добив на храна (риболов), за транспортни цели, в качество на защитна преграда, за разграничаване на територии, като източник на неизчерпаема енергия (за работа на машини и съоръжения (например воденица) или турбина на ВЕЦ), за къпане, напояване на селскостопански земи и като място за изхвърляне на отпадъци.
От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река Инд, съществувала в северозападната част на съвременен Пакистан около 3 300 г. пр.н.е.[2] Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните съдове, по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в атмосферата на Земята на големи количества парникови газове, както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдишване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.[3][4].
Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, Дунав е част от древните граници на Римската империя, а в днешни времена реката формира голяма част от границата между България и Румъния.
Бележки
- ↑ Gupta, Avijit. Large rivers: geomorphology and management. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 9780470849873. p. 31. (на английски)
- ↑ Panda.org
- ↑ Michel Meybeck. Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget // Water, Air, & Soil Pollution 70 (1–4). 1993. DOI:10.1007/BF01105015. с. 443–463.
- ↑ Achim Albrecht. Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt // Journal of Environmental Radioactivity 66 (3). Elsevier Science Ltd, 2003. DOI:10.1016/S0265-931X(02)00133-9. с. 295–307.