Примогенитура: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 26 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q250843.
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Примогенитур''' или '''Примогенитура''' или '''Първородство''' (Primogenitur) е наследствен принцип, според който само първороденият получава наследството, а другите нищо.
'''Примогенитура''' или '''примогенитур''' ({{lang-de|Primogenitur}}), на български '''първородство''', е наследствен принцип, според който първороденият получава наследството. Наследи ли последнороденият всичко, тогава се говори за '''ултимогенитура'''.


Примогенитурата е важна най-вече при [[Монархия|монархиите]] при определянето на наследника на трона, като осигурява неразделянето на държавата. При повечето разновидности в миналото само синовете могат да приемат наследството, като дъщерите са напълно изключени (''Lex Salica''). Днес преобладават варианти на смесено по пол наследяване - често дъщерите наследяват след синовете или дори след всички наследници от мъжки пол, но в съвременна Европа (без Лихтенщайн) наследниците на монарха се подреждат по възраст, без значение от какъв пол са. Има (извън Европа) също така и случаи на първородство, при което мъжете напълно са изключени от реда за наследяване.
Наследи ли последнороденият всичко, тогава се говори за '''Ултимогенитур''' / '''Ултимогенитура''' (''Ultimogenitur'').

Примогенитурата е важила най-вече при [[Монархия|монархиите]] при определянето на последника на трона. По правило само синовете могат да приемат наследството; дъщерите са или напълно изключени (''Lex Salica'') или идват след синовете.

Примогенитурата осигурява неразделянето на наследството в държавата. След него родените са напълно изключени от наследство и получават обикновено духовническа позиция. Тяхните легитимни деца нямат право на наследството.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 12: Ред 8:
== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Майорат]], [[Багренородни]] (Пурпурродени), [[Секундогенитур]]
* [[Майорат]]
* [[Сеньорат]]
* [[Багренородни]] (пурпурродени)
* [[Секундогенитур]]


[[Категория:Аристокрация]]
[[Категория:Аристокрация]]

Версия от 07:28, 19 август 2014

Примогенитура или примогенитур (Шаблон:Lang-de), на български първородство, е наследствен принцип, според който първороденият получава наследството. Наследи ли последнороденият всичко, тогава се говори за ултимогенитура.

Примогенитурата е важна най-вече при монархиите при определянето на наследника на трона, като осигурява неразделянето на държавата. При повечето разновидности в миналото само синовете могат да приемат наследството, като дъщерите са напълно изключени (Lex Salica). Днес преобладават варианти на смесено по пол наследяване - често дъщерите наследяват след синовете или дори след всички наследници от мъжки пол, но в съвременна Европа (без Лихтенщайн) наследниците на монарха се подреждат по възраст, без значение от какъв пол са. Има (извън Европа) също така и случаи на първородство, при което мъжете напълно са изключени от реда за наследяване.

Източници

  • G. Rühl: Majorat, Minorat, Primogenitur, Seniorat. In: Carl von Rotteck, Carl Theodor Welcker Das Staats-Lexikon. Encyklopädie der sämtlichen Staatswissenschaften für alle Stände. Band 8. Neue durchaus verbesserte und vermehrte Auflage. Verlag von Johann Friedrich Hammerich, Altona 1847, S. 699–701, online.
  • Michael Kaiser: Regierende Fürsten und Prinzen von Geblüt. Der Bruderzwist als dynastisches Strukturprinzip. In: Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Jahrbuch. Bd. 4, 2003, ISSN 2192-4538, S. 3–28.

Вижте също