Примогенитура: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
''' |
'''Примогенитура''' или '''примогенитур''' ({{lang-de|Primogenitur}}), на български '''първородство''', е наследствен принцип, според който първороденият получава наследството. Наследи ли последнороденият всичко, тогава се говори за '''ултимогенитура'''. |
||
Примогенитурата е важна най-вече при [[Монархия|монархиите]] при определянето на наследника на трона, като осигурява неразделянето на държавата. При повечето разновидности в миналото само синовете могат да приемат наследството, като дъщерите са напълно изключени (''Lex Salica''). Днес преобладават варианти на смесено по пол наследяване - често дъщерите наследяват след синовете или дори след всички наследници от мъжки пол, но в съвременна Европа (без Лихтенщайн) наследниците на монарха се подреждат по възраст, без значение от какъв пол са. Има (извън Европа) също така и случаи на първородство, при което мъжете напълно са изключени от реда за наследяване. |
|||
Наследи ли последнороденият всичко, тогава се говори за '''Ултимогенитур''' / '''Ултимогенитура''' (''Ultimogenitur''). |
|||
Примогенитурата е важила най-вече при [[Монархия|монархиите]] при определянето на последника на трона. По правило само синовете могат да приемат наследството; дъщерите са или напълно изключени (''Lex Salica'') или идват след синовете. |
|||
Примогенитурата осигурява неразделянето на наследството в държавата. След него родените са напълно изключени от наследство и получават обикновено духовническа позиция. Тяхните легитимни деца нямат право на наследството. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 12: | Ред 8: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Майорат]] |
* [[Майорат]] |
||
* [[Сеньорат]] |
|||
* [[Багренородни]] (пурпурродени) |
|||
* [[Секундогенитур]] |
|||
[[Категория:Аристокрация]] |
[[Категория:Аристокрация]] |
Версия от 07:28, 19 август 2014
Примогенитура или примогенитур (Шаблон:Lang-de), на български първородство, е наследствен принцип, според който първороденият получава наследството. Наследи ли последнороденият всичко, тогава се говори за ултимогенитура.
Примогенитурата е важна най-вече при монархиите при определянето на наследника на трона, като осигурява неразделянето на държавата. При повечето разновидности в миналото само синовете могат да приемат наследството, като дъщерите са напълно изключени (Lex Salica). Днес преобладават варианти на смесено по пол наследяване - често дъщерите наследяват след синовете или дори след всички наследници от мъжки пол, но в съвременна Европа (без Лихтенщайн) наследниците на монарха се подреждат по възраст, без значение от какъв пол са. Има (извън Европа) също така и случаи на първородство, при което мъжете напълно са изключени от реда за наследяване.
Източници
- G. Rühl: Majorat, Minorat, Primogenitur, Seniorat. In: Carl von Rotteck, Carl Theodor Welcker Das Staats-Lexikon. Encyklopädie der sämtlichen Staatswissenschaften für alle Stände. Band 8. Neue durchaus verbesserte und vermehrte Auflage. Verlag von Johann Friedrich Hammerich, Altona 1847, S. 699–701, online.
- Michael Kaiser: Regierende Fürsten und Prinzen von Geblüt. Der Bruderzwist als dynastisches Strukturprinzip. In: Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Jahrbuch. Bd. 4, 2003, ISSN 2192-4538, S. 3–28.
Вижте също
- Майорат
- Сеньорат
- Багренородни (пурпурродени)
- Секундогенитур