Чорленска и Серентийска епархия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 38: Ред 38:
|| [[Серафим Чорленски|Серафим]] || Σεραφείμ || 1808 - ? || ||
|| [[Серафим Чорленски|Серафим]] || Σεραφείμ || 1808 - ? || ||
|-
|-
|| [[Дионисий Ираклийски|Дионисий]] || Διονύσιος || 1821 - юли 1830 || по-късно [[Ираклийска епархия|ираклийски]] м. || ? - 1848
|| [[Дионисий II Ираклийски|Дионисий]] || Διονύσιος || 1821 - юли 1830 || по-късно [[Ираклийска епархия|ираклийски]] м. || ? - 1848
|-
|-
|| [[Григорий Пумпурас|Григорий]] || Γρηγόριος Πούμπουρας || август 1830 - януари 1835 || след това [[Галиполска и Мадитоска епархия|галиполски]] м. ||
|| [[Григорий Пумпурас|Григорий]] || Γρηγόριος Πούμπουρας || август 1830 - януари 1835 || след това [[Галиполска и Мадитоска епархия|галиполски]] м. ||

Версия от 19:03, 19 август 2014

Чорленска и Серентийска епархия
Местно имеΙερά Μητρόπολη Τυρολόης καί Σερεντίου
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя
Османска империя
Турция
ЦентърСиливрия
Дата на основаване?
Дата на закриване1923 г.
ПредстоятелПантелеймон
Санмитрополит

Чорленската и Серентийска епархия (Шаблон:Lang-el) e бивша епархия на Вселенската патриаршия, съществувала до 1923 година. Седалището ѝ е в тракийския град Чорлу (Тиролои), Турция. Днес Чорленска и Серентийска е титулярна митрополия на патриаршията, като от 1977 година митрополит чорленски и серентийски, ипертим и екзарх на Тракия е Пантелеймон.[1]

История

Дзурулос (днес Чорлу), разположен на 105 km западно от Константинопол, става епископия на Ираклийската митрополия в VIII век. Серентион (днес Бинкълъч), на 45 km североизточно от Чорлу, става епископия на Ираклия в X век. Преди 1328 година Тиролои става архиепископия, а преди 1347 година - митрополия. След завладяването на града от османските турци в 1359 година епархията отново е понижена в епискоипя и обединена със Серентийската. На 9 декември 1840 година е повишена в митрополия, но през юни 1848 година митрополията е закрита и диоцизът ѝ присъединен към този на Ираклийската митрополия. На 8 февруари 1907 година митрополията е възстановена.[1]

Чорленската и Серентийската имтрополия граничи с Визенската и Черно море на север, Деркоската и Силиврийската на изток и Ираклийската на юг и запад.[1]

Епископи (до 9 декември 1840 г.) и митрополити

Име Име Управление Забележка Години
Неофит II Νεόφυτος 1781 - 1808 ? - 1808?
Серафим Σεραφείμ 1808 - ?
Дионисий Διονύσιος 1821 - юли 1830 по-късно ираклийски м. ? - 1848
Григорий Γρηγόριος Πούμπουρας август 1830 - януари 1835 след това галиполски м.
Никодим Νικόδημος Ακρής януари 1835 - 1840? свален, след това дринополски м. ? - ≥ 1847
Мелетий Μελέτιος 9 декември 1840 - юни 1848 след това погониански м. ? - 1872
Никифор Νικηφόρος 8 февруари 1907 - 15 февруари 1911 бивш лютишки м., след това месемврийски м. ? - 1931
Хрисостом Χρυσόστομος Παπαχρήστου 15 февруари 1911 - 8 октомври 1958 † бивш фотикийски т. е. (22 декември 1907) 1868 - 1958
Пантелеймон Παντελεήμων 15 ноември 1977 - бивш тиански т .е. (9 юни 1974) 1929 -[2]

Бележки

  1. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 64. Посетен на 2014-08-19.
  2. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 65. Посетен на 2014-08-19.