Витиня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м fixing dead links |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Витиня''' е името на [[седловина]] и [[проход]] (970 м) в западна [[Стара планина]], както и на тунел по автомагистрала „Хемус“ в съседство на седловината. |
'''Витиня''' е името на [[седловина]] и [[проход]] (970 м) в западна [[Стара планина]], както и на тунел по автомагистрала „Хемус“ в съседство на седловината. |
||
* Седловината Витиня се намира в западната част на Стара планина между [[Етрополска планина]] и [[Мургаш (връх)|връх Мургаш]]. На север граничи с долината на р. [[Бебреш]], а на юг — с тази на Макоцевска река. Седловината е естествен път за проникване на студени въздушни течения от [[Северна България|северна]] към [[южна България]]. Седловината е използвана като [[проход]] още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г. по времето на [[Мидхат паша]], [[валия]] на [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]]. Автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref> |
* Седловината Витиня се намира в западната част на Стара планина между [[Етрополска планина]] и [[Мургаш (връх)|връх Мургаш]]. На север граничи с долината на р. [[Бебреш]], а на юг — с тази на Макоцевска река. Седловината е естествен път за проникване на студени въздушни течения от [[Северна България|северна]] към [[южна България]]. Седловината е използвана като [[проход]] още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г. по времето на [[Мидхат паша]], [[валия]] на [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]]. Автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref> |
||
* Пътният тунел „[[Витиня (тунел)|Витиня]]“ е първият тунел по [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], считано от [[София]]. Състои се от две тръби със сечение 86 м<sup>2</sup> и дължина 1125 м всяка.<ref>[http://www.minstroy.com/?id=35 Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела]</ref><ref>[http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref> |
* Пътният тунел „[[Витиня (тунел)|Витиня]]“ е първият тунел по [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], считано от [[София]]. Състои се от две тръби със сечение 86 м<sup>2</sup> и дължина 1125 м всяка.<ref>[http://www.minstroy.com/?id=35 Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 04:04, 22 август 2014
Витиня е името на седловина и проход (970 м) в западна Стара планина, както и на тунел по автомагистрала „Хемус“ в съседство на седловината.
- Седловината Витиня се намира в западната част на Стара планина между Етрополска планина и връх Мургаш. На север граничи с долината на р. Бебреш, а на юг — с тази на Макоцевска река. Седловината е естествен път за проникване на студени въздушни течения от северна към южна България. Седловината е използвана като проход още във времето, когато по българските земи са живели траките и римляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г. по времето на Мидхат паша, валия на Дунавския вилает. Автомобилен път има от 1934 г. [1]
- Пътният тунел „Витиня“ е първият тунел по автомагистрала „Хемус“, считано от София. Състои се от две тръби със сечение 86 м2 и дължина 1125 м всяка.[2][3]
Източници
- ↑ Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
- ↑ Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела
- ↑ Снимка на тунел Витиня
