Куршум: Разлика между версии
Заместване на съдържанието на страницата с „хгй кхйк хйкхй кхйк“ Етикет: Премахване на съдържание |
м Премахнати редакции на 95.42.124.255 (б.), към версия на Panzer |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Bullet.svg|дясно|мини|Устройство на [[Патрон (боеприпас)|патрон]]:<br />''1.'' [[Куршум]];<br />''2.'' [[Гилза]]; <br />''3.'' [[Барут]] (или друго взривно вещество);<br />''4.'' Механизъм за презареждане; <br />''5.'' [[Капсула]]]] |
|||
хгй кхйк хйкхй кхйк |
|||
'''Куршум''' е поразяващият елемент на [[огнестрелно оръжие]]. Понякога грешно куршумите са наричани [[Патрон (боеприпас)|патрони]], но куршумът е една от четирите части на патрона и не съдържа [[взрив]]но вещество. Куршумът поразява целта най-вече с прониквателната си способност. |
|||
Куршумите са твърде разнообразни по големина и форма предвид предназначението си, но най-общо се делят на обикновени и специални. Куршумите имат обтекаема форма, за да летят добре във въздуха. Отпред биват сферични, овални, конусни и др. Също така биват облечени (меден или стоманен корпус вътре с олово за тежест) или голи, представляващи оловна отливка от специална форма или произведени чрез специализиран технологичен процес. |
|||
Първоначално създадените куршуми са [[олово|оловно]] малко [[Сфера|топче]], което се изстрелва с помощта на [[Прашка (оръжие)|прашка]]. С откриването на взривните вещества, тези оловни топчета се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелват вследствие на взрива. Взривното възпламеняване на барутния заряд създава газове с 3 000 и повече пъти по-голям обем в сравнение с този на заряда в затвореното пространство на оръжието. В резултат на създаденото много високо налягане се изхвърля куршума с висока скорост. |
|||
Много са факторите, които определят ефективността от поражението на куршума. Поразяващата сила на куршума се определя от масата и скоростта на движение при попадане в целта за поразяване. На практика тя е голяма, когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 - 250 m/s е смъртоносна. |
|||
От 1500-та до 1800- та година куршумите не се променят значително. Те остават [[сфера|сферични]], като се мени само големината им. |
|||
Първите куршуми с форма на [[конус]] датират от 1823 година. |
|||
{{commonscat|Bullets}} |
|||
{{военна-мъниче}} |
|||
[[Категория:Боеприпаси]] |
|||
[[es:Ojiva (estadística)]] |
Версия от 08:54, 23 август 2014
Куршум е поразяващият елемент на огнестрелно оръжие. Понякога грешно куршумите са наричани патрони, но куршумът е една от четирите части на патрона и не съдържа взривно вещество. Куршумът поразява целта най-вече с прониквателната си способност.
Куршумите са твърде разнообразни по големина и форма предвид предназначението си, но най-общо се делят на обикновени и специални. Куршумите имат обтекаема форма, за да летят добре във въздуха. Отпред биват сферични, овални, конусни и др. Също така биват облечени (меден или стоманен корпус вътре с олово за тежест) или голи, представляващи оловна отливка от специална форма или произведени чрез специализиран технологичен процес.
Първоначално създадените куршуми са оловно малко топче, което се изстрелва с помощта на прашка. С откриването на взривните вещества, тези оловни топчета се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелват вследствие на взрива. Взривното възпламеняване на барутния заряд създава газове с 3 000 и повече пъти по-голям обем в сравнение с този на заряда в затвореното пространство на оръжието. В резултат на създаденото много високо налягане се изхвърля куршума с висока скорост.
Много са факторите, които определят ефективността от поражението на куршума. Поразяващата сила на куршума се определя от масата и скоростта на движение при попадане в целта за поразяване. На практика тя е голяма, когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 - 250 m/s е смъртоносна.
От 1500-та до 1800- та година куршумите не се променят значително. Те остават сферични, като се мени само големината им.
Първите куршуми с форма на конус датират от 1823 година.