Правда (област Силистра): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод - праведни.
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод - праведни.


Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км от селото - каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.


Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.


Два пъти селото е попадало в границите на Румъния, като през 40-те години са си заминали последните румънци. Днес преобладаващото население е турско. Много от възрастните мъже са учили в румънски училища и все още знаят да пишат и говорят на румънски език.
През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира [[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[:tr:Çumra|Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]].


Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на [[Крайовската спогодба]] през 1940 г. [[Южна Добруджа]] е върната обратно на България.
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. От една страна са им били отнети земите и добитъка, които никога не са били просто начин за препитание, а част от

живота им. От друга страна с комунизма е дошъл и краят на глада. През 1985 г. насилствено са сменени имената, забранено им е да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си. През 1989 г. по време на възродителния процес голяма част от населението се изселва в Турция. След 10 ноември 1989 година в резултат на настъпилите демократични промени, заради преживяната носталгия по родните места или неспособни да се приспособят бързо към пазарната икономика, част от хората се връщат.
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат.


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
Най-старата и забележителна сграда в селото е джамията, построена още по времето на Османската империя ,през 1867 година,съответстваща на 1283 год. по мюсюлманското летоброене Хиджра. Тя е ремонтирана няколко пъти и е в отлично състояние.
Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене [[Хиджра]]).


[[Картинка:The_Mosque-Pravda,Bulgaria.jpg‎|Джамията, строена преди [[Освобождението]]|thumb|дясно|200px]]
[[Картинка:The_Mosque-Pravda,Bulgaria.jpg‎|Джамията, строена преди [[Освобождението]]|thumb|дясно|200px]]


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти. Името на местността идва от турската дума değirmen-мелница. Организират се игри, състезания, канят се танцови и певчески групи.
За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, ''тур.) ''- мелница.
Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи.
<!-- == Личности == -->
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
<!-- == Литература == -->
Ред 43: Ред 46:
==Други==
==Други==
=== Кухня ===
=== Кухня ===
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината/мазето или да се получат от отглежданите животни. Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо - обикновено сърце, бъбреци, черен дроб и други дреболии. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.
Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.
Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people
* http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people

Версия от 18:34, 25 август 2014

Тази статия е за селото в Североизточна България. За селото в Търновско вижте Правда (Област Велико Търново).

Правда
Общи данни
Население1754 души[1] (15 март 2024 г.)
44,2 души/km²
Землище39,676 km²
Надм. височина188 m
Пощ. код7690
Тел. код08640
МПС кодСС
ЕКАТТЕ57995
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Правда
Турхан Мустафа
(ДПС)

Правда е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, Област Силистра и е най-голямото по площ село в Дуловската община.

География

Село Правда е в Лудогорието, намира се на по 17км. разстояние от градовете Дулово и Главиница. Селото наброява 1 743 жители (към 2014 г.). Населението е предимно от турски произход.

История

Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, тур.), в буквален превод - праведни.

Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.

Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.

През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град Чумра (Çumra), обл. Кония.

Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на Крайовската спогодба през 1940 г. Южна Добруджа е върната обратно на България.

За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат.

Културни и природни забележителности

Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене Хиджра).

Джамията, строена преди Освобождението

Редовни събития

За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, тур.) - мелница.

Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи.

Други

Кухня

За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.

Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.

Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България