Правда (област Силистра): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод - праведни. |
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод - праведни. |
||
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км от селото |
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. |
||
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г. |
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г. |
||
През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира [[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[:tr:Çumra|Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]]. |
|||
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на [[Крайовската спогодба]] през 1940 г. [[Южна Добруджа]] е върната обратно на България. |
|||
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. От една страна са им били отнети земите и добитъка, които никога не са били просто начин за препитание, а част от |
|||
живота им. От друга страна с комунизма е дошъл и краят на глада. През 1985 г. насилствено са сменени имената, забранено им е да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си. През 1989 г. по време на възродителния процес голяма част от населението се изселва в Турция. След 10 ноември 1989 година в резултат на настъпилите демократични промени, заради преживяната носталгия по родните места или неспособни да се приспособят бързо към пазарната икономика, част от хората се връщат. |
|||
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат. |
|||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Най-старата |
Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене [[Хиджра]]). |
||
[[Картинка:The_Mosque-Pravda,Bulgaria.jpg|Джамията, строена преди [[Освобождението]]|thumb|дясно|200px]] |
[[Картинка:The_Mosque-Pravda,Bulgaria.jpg|Джамията, строена преди [[Освобождението]]|thumb|дясно|200px]] |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти. |
За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, ''тур.) ''- мелница. |
||
Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи. |
|||
<!-- == Личности == --> |
<!-- == Личности == --> |
||
<!-- == Литература == --> |
<!-- == Литература == --> |
||
| Ред 43: | Ред 46: | ||
==Други== |
==Други== |
||
=== Кухня === |
=== Кухня === |
||
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината |
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. |
||
Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни. |
|||
Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people |
* http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people |
||
Версия от 18:34, 25 август 2014
Тази статия е за селото в Североизточна България. За селото в Търновско вижте Правда (Област Велико Търново).
| Правда | |
  Правда  Правда | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1754 души[1] (15 март 2024 г.) 44,2 души/km² |
| Землище | 39,676 km² |
| Надм. височина | 188 m |
| Пощ. код | 7690 |
| Тел. код | 08640 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 57995 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Правда Турхан Мустафа (ДПС) |
Правда е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, Област Силистра и е най-голямото по площ село в Дуловската община.
География
Село Правда е в Лудогорието, намира се на по 17км. разстояние от градовете Дулово и Главиница. Селото наброява 1 743 жители (към 2014 г.). Населението е предимно от турски произход.
История
Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, тур.), в буквален превод - праведни.
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.
През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град Чумра (Çumra), обл. Кония.
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на Крайовската спогодба през 1940 г. Южна Добруджа е върната обратно на България.
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат.
Културни и природни забележителности
Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене Хиджра).
Редовни събития
За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, тур.) - мелница.
Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи.
Други
Кухня
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.
Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.
Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.
Външни препратки
| ||||||||||