Миромир: Разлика между версии
м уточнение, че става дума за отдавна отминали неща |
м връзка и категория за католицизма |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Миромир''' (старо име '''Даваджово''') е бивше село в [[България]], понастоящем квартал на град [[Хисаря]]. Етимологията на името Даваджово се обяснява с постоянните кавги (тур. давии) на жителите му със съседните села в периода след основаването му. То е първото село от Южна България, което приема католицизма. |
'''Миромир''' (старо име '''Даваджово''') е бивше село в [[България]], понастоящем квартал на град [[Хисаря]]. Етимологията на името Даваджово се обяснява с постоянните кавги (тур. давии) на жителите му със съседните села в периода след основаването му. То е първото село от Южна България, което приема [[католицизъм|католицизма]]. |
||
== История == |
== История == |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Категория:Исторически села в България]] |
[[Категория:Исторически села в България]] |
||
[[Категория:Община Хисаря]] |
[[Категория:Община Хисаря]] |
||
[[Категория:История на римокатолицизма]] |
|||
Версия от 22:14, 29 септември 2006
Миромир (старо име Даваджово) е бивше село в България, понастоящем квартал на град Хисаря. Етимологията на името Даваджово се обяснява с постоянните кавги (тур. давии) на жителите му със съседните села в периода след основаването му. То е първото село от Южна България, което приема католицизма.
История
Описанието на общината се позовава на местни предания[1], според които селището е основано през 1608 г. южно от руините на крепостта Хисаря от павликяни с арменски произход от района на Белене. Според сайт за квартала, позоваващ се на историците Любомир Милетич, Евсевий Ферменджин, Никола Милев[2], католиците в България са българи по националност.
Според сайта за квартала[2], първото католическо село в Южна България, Калаброво, е основано от католици, преминали Стара Планина. Сайтът цитира доклад на Петър Солинат до Конгрегацията в Рим от 1622 г., който описва Даваджово със 100 къщи (общината допълва картината с бройката 500 жители). Цитираното описание дава една трета от населението като вече приело католицизма и с добри очаквания за останалата част. Описанието на общината допълва картината с масово кръщаване и миропомазване на жители на селото от Петър Богдан, отец Кустоса и дон Джакомо на 25 ноември 1646 година, което включва и селския поп Руско[1].