Урош I

Урош е жупан на Рашка от династията Вукановичи и управлява областта като византийски васал от 1112 г. до около 1145 г.

Урош е син на великия жупан на Рашка Вукан, който е определен за такъв на Рашка от българския цар Константин Бодин. От дуклянската летопис е известно, че Вукан има брат Марко. Сведенията за Урош се черпят от "Алексиадата" на Ана Комнина, според която за мира с византийския император Алексий I Комнин, бащата на Урош е принуден да изпрати двамата си сина Урош и Стефан Вукан заложници в Константинопол.

В Константинопол по типичната византийска традиция, Урош е оженен за Анна Алусиан.

Когато великият жупан Вукан умира през 1112 г. го наследява Урош. Първият конфликт с Византийската империя възниква по повод Дукля, където византийската армия от Драч през 1113/1114 г. навлиза и налага на престола за крал сина на Михайло Войславлевич - Радослав. Сина на Константин Бодин и титуляр за поста Георги бяга в Рашка и търси подкрепа от Урош. Георги прекарва 7 години в Рашка. След 1118 г. при управлението на новият император Йоан II Комнин (1118-1143) през 1120/1121 г. Урош налага Георги на дуклянския престол, влизайки в роднински междуособици, в резултат от които дукляните навлизат в Рашка през 1126/1127 г. - според дуклянската хроника.

За управлението на Урош сведения се черпят от Йоан Кинам и Никита Хониат.

По време на последвалото унгарско-византийското стълкновение унгарският крал Стефан II напада византийския Белград през 1127 г., а Урош възползвайки се от конфликта превзема византийската крепост Рас през 1129 г. и я изгаря. Местният византийски военначалник Критопла е завързан на магаре и прекаран през улиците на Константинопол за назидание по заповед на императора, след което византийския император Йоан II Комнин предвожда лично поход срещу сърбите, който е успешен, а пленените сърби са заточени в Никомедия. След успешния поход, Урош се признава за византийски васал, със задължението да подсигурява отряд от около 2000 души за борба срещу маджарите и други 300 души за борба със селджуците от Иконийския султанат в Мала Азия.

Мирът между Унгарското кралство и Византийската империя е възстановен в 1129 г., а щерката на Урош и Анна Алусиан Елена е омъжена в династичен брак за слепия брат на унгарския крал (който няма наследници).

Урош и Анна Алусиан имат още една дъщеря, Мария и трима сина: Урош II, Белуш и Деса.

Мария в 1134 г. с посредничеството на Унгария е омъжена в чешкото княжество Зноймо за Конрад II. Последното хронологично споменаване на Урош е от дуклянската хроника, в което се казва, че някъде след 1143 г. Урош и най-малкия му син Деса помагат на Дукля и нейния владетел Радослав да си възвърне територията на Зета и Тревуня.

Източници

• Шаблон:Sr икона Тибор Д. Живковић: Једна хипотеза о преклу великог жупана Уроша I, Историјски часопис, број 52, 2005 године.