Минчо Нейчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
|длъжност = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Председател на Президиум на НС на НРБ]] |
|длъжност = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Председател на Президиум на НС на НРБ]] |
||
|мандат_нач = [[9 декември]] [[1947]] |
|мандат_нач = [[9 декември]] [[1947]] |
||
|мандат_край = [[27 |
|мандат_край = [[27 май]] [[1950]] |
||
|президент = |
|президент = |
||
|канцлер = |
|канцлер = |
||
Версия от 20:18, 8 септември 2014
| Минчо Нейчев | |
 | |
| Председател на Президиум на НС на НРБ | |
| Мандат | 9 декември 1947 – 27 май 1950 |
|---|---|
| Наследник | Георги Дамянов |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Полит. партия | БКП (1920-1956) |
| Професия | адвокат • политик |
| Минчо Нейчев в Общомедия | |
Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия.
Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944-1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946-1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950-1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност - председател на Президиума на Народното събрание.
Биография
Роден е на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 г. завършва право в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.[1]
В правителството, образувано след 9 септември 1944 г., става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на Политбюро.
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството - като министър на народното просвещение. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI-тото велико народно събрание (1947-1949) и на I-то народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи.
След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.[1]
Източници
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||
.svg){kind=small}
| |||||||||||||||