Сакар: Разлика между версии

Сакар
	Сакар
	Координати: 41°58′59.99″ с. ш. 26°16′00″ и. д. / 41.983333° с. ш. 26.266667° и. д. Местоположение в Стара Загора, Хасково
Най-висок връх	Вишеград
Надм. височина	856,1 m
Подробна карта
	Сакар в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:04, 13 септември 2014

Сакар е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Планината се простира от северозапад на югоизток на протежение от 75 км, а ширината ѝ в средата достига до 35 км. Разположена е между долината на река Марица на югозапад, която я отделя от крайните североизточни разклонения (ридовете Гората, Градище и Хухла) на Източните Родопи и долината на река Сазлийка на запад, която я отделя от Горнотракийската низина. На изток Сремският пролом на река Тунджа я отделя от Дервентските възвишения, а на югоизток в Европейска Турция крайните ѝ ниски ридове достигат почти до град Одрин. На север се простира до долините на реките Соколица (ляв приток на Сазлийка) и Синаповска, а в района на село Орлов дол, чрез много ниска седловина се свързва с Манастирските възвишения.

Релеф, геоложки строеж

Билото на планината, от северозапад на югоизток е очертано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла Югоизточна България е връх Вишеград (856,1 м), разположен в географския център на планината.

По голямата част от планината представлява гранитен батолит, ограден от метаморфна мантия – гнайси, амфиболити и шисти. На тази база са и малките находища на полиметални руди без промишлено значение. Съвременният облик на релефа се формира през горния терциер и кватернера под влияние на епейрогенните движения и ерозионно-денудационните процеси.

Климат и води

Климатът на Сакар е преходно-средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на Сазлийка (Соколица и Главанска река), Марица (Бакърдере, Голяма река, Левченска река, Ченгенедере, Каламица, Кемал и др) и Тунджа (Синаповска река, Бозашка река, Карабашка река и др.).

Почви, растителност и животински свят

Преобладаващите почви са предимно излужени и оподзолени канелени горски, на места силно ерозирани. Билото и склоновете са покрити с широколистни гори и обширни пасища. Тя е един от най-богатите райони в България на много грабливи птици, които са на изчезване. Това прави планината важно място за екологията и защитата на българската флора и фауна.

Стопанство

В региона на Сакар се намира изключително подходящия „тероар“ за отглеждане на лозя. Там се правят най-реномираните нови български червени вина от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Сира, получили признание от световноизвестни дегустатори.

История, забележителности

Сакар е планина,обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал Индже войвода – легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.

В района на планината най-големи традиции има в областта на ловния и риболовния туризъм. Из местностите около Тополовград има много ловни хижи с опитни водачи, които могат да ви препоръчат различни маршрути за лов на дивеч.

Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. – долмените, Устремският манастир „Св. Троица“, известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта Маточина и близките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост Палеокастро, войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).

Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността „Казанките“, скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата „Бабини бозки“, феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии – 1 местност, наречена „Бакърлия” ,и 6 природни забележителности.

Селища

По склоновете и подножията на планината на територията на България са разположени 1 град и 58 села, а на територията на Турция 5 села.

Област Стара Загора – 6 села:
- Община Гълъбово – 6 села: Главан, Искрица, Медникарово, Мъдрец, Обручище и Помощник.
Област Хасково – 1 град и 52 села:
- Община Любимец – 4 села: Васково, Георги Добрево, Йерусалимово и Оряхово;
- Община Свиленград – 19 села: Варник, Дервишка могила, Димитровче, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Сладун, Студена, Чернодъб и Щит;
- Община Симеоновград – 5 села: Дряново, Навъсен, Свирково, Троян и Тянево;
- Община Тополовград – 1 град и 13 села: Българска поляна, Капитан Петко войвода, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Тополовград, Устрем, Филипово и Хлябово
- Община Харманли – 11 села: Богомил, Браница, Българин, Доситеево, Дрипчево, Изворово, Коларово, Овчарово, Рогозиново, Черепово и Шишманово.

Транспорт

През планината, по нейните склонове и подножия преминават участък от автомагистрала „Марица“ и участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа.

По цялото югозападно подножие на Сакар от Харманли до село Генералово преминава участък от автомагистрала „Марица“;
От север на юг, през западната ѝ част, от село Мъдрец до Свиленград, на протежение от 51,4 км – участък от второкласен път № 55 Дебелец – Нова Загора – Свиленград;
От югозапад на североизток, от Харманли до село Княжево, на протежение от 61 км – участък от второкласен път № 76 Харманли – Тополовград – Елхово;
От северозапад на югоизток, на протежение от 21,8 км – участък от третокласен път № 559 Полски Градец – Тополовград – Устрем;
От север на юг, в източната ѝ част, между селата Княжево и Маточина, на протежение от 40,3 км – целият участък от третокласен път № 761;
От югозапад на североизток, от град Любимец до „Голямата звезда“, на протежение от 21,4 км – целият участък от третокласен път № 809;

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Сакар

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 56: / Ред 56: @@
 === Релеф, геоложки строеж ===
-Билото на планината, от северозапад на югоизток е очртано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла [[България|Югоизточна България]] е връх [[Вишеград (връх)|Вишеград]] (856,1 м), разположен в географският център на планината.
+Билото на планината, от северозапад на югоизток е очертано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла [[България|Югоизточна България]] е връх [[Вишеград (връх)|Вишеград]] (856,1 м), разположен в географския център на планината.
 По голямата част от планината представлява гранитен [[батолит]], ограден от метаморфна мантия – [[гнайс]]и, [[амфиболит]]и и [[шисти]]. На тази база са и малките находища на полиметални руди без промишлено значение. Съвременният облик на релефа се формира през горния терциер и кватернера под влияние на епейрогенните движения и ерозионно-денудационните процеси.
 === Климат и води ===
-Климатът на Сакар е преходно средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на [[Сазлийка]] ([[Соколица (река)|Соколица]] и [[Главанска река]]), [[Марица]] ([[Бакърдере]], [[Голяма река (приток на Марица)|Голяма река]], [[Левченска река]], [[Ченгенедере]], [[Каламица]], Кемал и др) и [[Тунджа]] ([[Синаповска река]], Бозашка река, Карабашка река и др.).
+Климатът на Сакар е преходно-средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на [[Сазлийка]] ([[Соколица (река)|Соколица]] и [[Главанска река]]), [[Марица]] ([[Бакърдере]], [[Голяма река (приток на Марица)|Голяма река]], [[Левченска река]], [[Ченгенедере]], [[Каламица]], Кемал и др) и [[Тунджа]] ([[Синаповска река]], Бозашка река, Карабашка река и др.).
 === Почви, растителност и животински свят ===
@@ Ред 70: / Ред 70: @@
 == История, забележителности ==
-Сакар е планина О.обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал [[Индже войвода]] – легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.
+Сакар е планина,обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал [[Индже войвода]] – легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.
 В района на планината най-големи традиции има в областта на ловния и риболовния туризъм. Из местностите около Тополовград има много ловни хижи с опитни водачи, които могат да ви препоръчат различни маршрути за лов на дивеч.
-Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. – [[долмен]]ите, [[Устремски манастир|Устремският манастир „Св. Троица“]], известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта [[Маточина (село)|Маточина]] и билзките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост [[Палеокастро (Сакарци)|Палеокастро]], войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).
+Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. – [[долмен]]ите, [[Устремски манастир|Устремският манастир „Св. Троица“]], известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта [[Маточина (село)|Маточина]] и близките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост [[Палеокастро (Сакарци)|Палеокастро]], войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).
-Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността „Казанките“, скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата „Бабини бозки“, феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии – 1 местност, наречена „Бакърлия” и 6 природни забележителности.
+Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността „Казанките“, скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата „Бабини бозки“, феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии – 1 местност, наречена „Бакърлия” ,и 6 природни забележителности.
 == Селища ==