Огоста: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 115: | Ред 115: | ||
Бреговете и водите на язовир "[[Огоста (язовир)|Огоста]]" предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове. |
Бреговете и водите на язовир "[[Огоста (язовир)|Огоста]]" предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове. |
||
Между |
Между селата [[Железна]] и [[Белимел]], на високия ляв бряг на реката е разположен [[Чипровски манастир|Чипровският манастир]]. |
||
== Други == |
== Други == |
||
Версия от 12:04, 15 септември 2014
Тази статия е за реката. За язовира вижте Огоста (язовир).
Шаблон:Река инфо Огоста (в античността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, Област Монтана и Област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 км, която ѝ отрежда 17-то място сред реките на България.
Етимология на името
Името на реката датира от римско време. Първоначалното име е било Augusta (от лат. божествена, царствена), което на простонароден латински език е звучало като Огоста (Огуст, на румънски: Ogustul). Това име е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без съществена промяна. В Тимарските описи от 80-те години на ХV век (1480-1490)[1] е записано:
| „ | Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село Лехчево), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено Огост: домакинства - 63, неженени - 5, мюсюлмани - 1, приход - 9266 (акчета). | “ |
Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0 | ||
Географска характеристика
Извор, течение, устие
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 м) в Чипровска планина, на около 1 760 м н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "Огоста". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци — водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река Рибине (десен).
След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти км на 27 м н.в.
Водосборен басейн, притоци
Площта на водосборният басейн на Огоста е 3 157,1 км2[2], а границите му са следните:
- на северозапад и север — с водосборните басейни на реките Лом и Цибрица;
- на изток, югоизток и юг — с водосборния басейн на река Искър;
- на югозапад — с водосборния басейн на река Нишава.
Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
- ← Малки Буковец
- ← Събрин дол
- → Биноврашки дол
- ← Парасински дол
- → Бабички дол
- → Превалска река (Превалска Огоста) 19 / 94
- → Равнянска бара
- ← Дългоделска Огоста (Дългиделска Огоста) 29 / 249
- → Финдо
- ← Барата
- ← Златица 25,6 / 117 (влива се в язовир "Огоста")
- ← Туря бара (влива се в язовир "Огоста")
- ← Бързия 35 / 241 (влива се в язовир "Огоста")
- ← Шугавица 46 / 213
- → Бучка
- ← Ботуня 69 / 732
- ← Въртешница (Лева река) 38 / 292
- → Бързина 37 / 244
Хидроложки показатели
Средногодишният отток на реката при град Чипровци е 0,81 m3/s, а при станция Мизия — 25,40 m3/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през август. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 - 1982/1983 г.[3]
| речен отток | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | средногодишен |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| количество (m3/s) | 22,80 | 31,60 | 45,60 | 48,30 | 49,60 | 33,60 | 14,30 | 7,01 | 10,10 | 5,91 | 15,50 | 20,20 | 25,40 |
| количество (% от годишния обем) | 7,50 | 10,40 | 15,00 | 15,90 | 16,30 | 11,00 | 4,70 | 2,30 | 3,30 | 5,10 | 6,60 | 7,50 | 100,0 |
Селища
По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села:
- Община Чипровци — град Чипровци, с. Железна, с. Белимел
- Община Георги Дамяново — с. Гаврил Геново
- Община Монтана — град Монтана
- Община Бойчиновци — с. Ерден, град Бойчиновци, с. Портитовци, с. Владимирово, с. Лехчево, с. Бели брод
- Община Хайредин — с. Михайлово, с. Манастирище, с. Хайредин
- Община Козлодуй — с. Крива бара, с. Бутан, с. Гложене, с. Хърлец
- Община Мизия — с. Софрониево, град Мизия.
Стопанско значение, забележителности
Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. Манастирище. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. Мездра за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. Ерден, с. Владимирово, с. Михайлово и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.
В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от Монтана до Белимел, на протежение от 23,9 км, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Монтана — Белоградчик — Димово. От град Бойчиновци до село Гложене, покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 км преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа Враца — Криводол — Бойчиновци — Гложене.
В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: "Лопушна", "Чипровци", "Кошарник" и "Огоста". В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.
Бреговете и водите на язовир "Огоста" предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.
Между селата Железна и Белимел, на високия ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир.
Други
На името на реката е наименуван морският нос Огоста на остров Ливингстън в Южните Шетлъндски острови край бреговете на Антарктика.[4]
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
- ↑ Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
- ↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт — БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ogosta Point.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 343-344. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/