Винченцо Вукович: Разлика между версии
Нова страница: {{Биография инфо | име=Винченцо Вукович | портрет= | описание=български и кирилски издател,... |
м. |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
'''Винченцо Вукович''' или още и '''Винченцо дела Векиа''' ({{lang-sr|Вићенцо Вуковић}}, {{lang-la|Vincenzo della Vecchia}}) е венециански печатар и син на [[Божидар Вукович]] от венецианката Дела Векиа. |
'''Винченцо Вукович''' или още и '''Винченцо дела Векиа''' ({{lang-sr|Вићенцо Вуковић}}, {{lang-la|Vincenzo della Vecchia}}) е венециански печатар и син на [[Божидар Вукович]] от венецианката Дела Векиа. |
||
Винченцо повтаря след смъртта на баща си на два пъти изданието на ''Житието на Света [[Петка Българска]]'' - през 1547 г. [[ |
Винченцо повтаря след смъртта на баща си на два пъти изданието на ''Житието на Света [[Петка Българска]]'' - през 1547 г. [[палеотип]] и още един път през 1560 г., което несъмнено издава неговия български произход по бащина линия. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 197, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> |
||
Наследява печатницата на баща си Божидар Вукович в края на 1537 г. и се сдобива с благородническата му титла (''Conte palladin''), поради и което патриотично се нарича [[деспот]]. През 1566 г. продава, предава или отдава под наем печатницата си на [[Яков Крайков]] с цел продължаване на родолюбивото бащино дело, а към 1569 г. има сигурно известие от [[Яков Крайков]] за първата българска книжарница, т.е. склад, принадлежал на [[Кара Трифун]] (Черния Трифон) в [[Скопие]]. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> |
Наследява печатницата на баща си Божидар Вукович в края на 1537 г. и се сдобива с благородническата му титла (''Conte palladin''), поради и което патриотично се нарича [[деспот]]. През 1566 г. продава, предава или отдава под наем печатницата си на [[Яков Крайков]] с цел продължаване на родолюбивото бащино дело, а към 1569 г. има сигурно известие от [[Яков Крайков]] за първата българска книжарница, т.е. склад, принадлежал на [[Кара Трифун]] (Черния Трифон) в [[Скопие]]. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> |
||
Версия от 13:39, 21 септември 2014
| Винченцо Вукович | |
| български и кирилски издател, печатар и книжовник | |
| Роден |
края на 15 век, началото на 16 век
|
|---|---|
| Починал | след 1566 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Божидар Вукович |
Винченцо Вукович или още и Винченцо дела Векиа (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-la) е венециански печатар и син на Божидар Вукович от венецианката Дела Векиа.
Винченцо повтаря след смъртта на баща си на два пъти изданието на Житието на Света Петка Българска - през 1547 г. палеотип и още един път през 1560 г., което несъмнено издава неговия български произход по бащина линия. [1]
Наследява печатницата на баща си Божидар Вукович в края на 1537 г. и се сдобива с благородническата му титла (Conte palladin), поради и което патриотично се нарича деспот. През 1566 г. продава, предава или отдава под наем печатницата си на Яков Крайков с цел продължаване на родолюбивото бащино дело, а към 1569 г. има сигурно известие от Яков Крайков за първата българска книжарница, т.е. склад, принадлежал на Кара Трифун (Черния Трифон) в Скопие. [2]
Винченцо има дъщеря с името Юстина, която се интегрира във венецианския нотабилитет. Предходно изкарва баща си внук на Константин Велики (който пък е родом от Ниш). [3]
Източници
- ↑ Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 197, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.
- ↑ Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.
- ↑ Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 56, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.