ХК Левски (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:


== Успехи ==
== Успехи ==
[[Държавно първенство по хокей на лед|Шампион на България]]: - 12 пъти
[[Държавно първенство по хокей на лед|Шампион на България]]: - 13 пъти
*1976, 1978, 1979, 1980, 1981, 1982, 1989, 1990, 1992, 1995, 1999, 2003
*1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1981, 1982, 1989, 1990, 1992, 1995, 1999, 2003


[[Държавно първенство по хокей на лед|Вицешампион]]: - 19 пъти
[[Държавно първенство по хокей на лед|Вицешампион]]: - 19 пъти

Версия от 13:29, 22 септември 2014

„Левски“ е български професионален хокеен клуб от град София. Отборът е ставал 13 пъти шампион на България и е бил 17 пъти носител на купата на България.

История

Отборът започва участието си в държавното първенство през 1953 г. Първия успех е постигнат през 1956 г. когато печели бронзовите медали. На следващата година отбора е преименуван на Физкултурно дружество "Левски". През 1964 г. ФД "Левски" достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА "Червено знаме". В следващите 4 години отбора става веднъж вицешампион (1967) и 2 пъти бронзов медалист (1966 и 1968). През 1968 г. за първи път е спечелена Купата на България, като на финала е победен "Металург" (Перник). През 1969 г. след поредната реорганизация в българския спорт ФД "Левски" е обединен със Спартак и до 1985 г. отбора се нарича ДФС "Левски-Спартак". В периода от 1971 до 1975 г. "Левски-Спартак" е неизменно сред първите три отбора в страната като 4 пъти е вицешампион и веднъж бронзов медалист, а през 1974 г. е носител на купата на страната. През 1976 г. "Левски-Спартак" постига най-големия си успех до този момент като става за първи път шампион на България, надигравайки "Славия" и ЦСКА "Септемврийско знаме". През 1977 г. няма първенство, но през следващите 5 години "сините лавини" са шампиони на страната и 3 пъти носители на Купата на България (1979, 1980 и 1982). През сезон 1979/80 "Левски-Спартак" става първият и засега единствен български отбор, който отстранява противников отбор в турнира за Купата на Европейските шампиони, след като в София побеждава "Ференцварош" (Унгария) с 5:2, а в унгарския град Секешфехервар завършва наравно 1:1. На осминафинала обаче е отстранен от "Олимпия" (Любляна, Словения) с 5:8 и 6:11. След това през 80-те години първенството става много оспорвано с повече отбори и силна конкуренция от страна на "Славия" и ЦСКА "Септемврийско знаме". На два пъти "сините" печелят Купата на България (1984, 1985). През 1989 и 1990 г. "Левски-Спартак" отново е шампион, а през 1988, 1989 и 1990 г. е носител на купата на страната. През 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име "Левски". От началото на 90-те години до 2005 г. борбата за шампионската титла се води главно между "сините" и "белите", с малки изключения (1997, 1998), когато вицешампиони са "Металург" и "Академик". През този период "Левски" става общо 4 пъти шампион на страната през 1992, 1995, 1999 и за последно през 2003 г., както и 6 пъти носител на купата на страната през 1991, 1995, 1996, 1999, 2000 и последната през 2005 г. Отборът играе домакинските си срещи в Зимния дворец. Основните цветове на клуба са синьо и жълто.

Шампионат

ХК „Левски“ се състезава в „А“ група на държавното първенство за мъже.

Успехи

Шампион на България: - 13 пъти

  • 1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1981, 1982, 1989, 1990, 1992, 1995, 1999, 2003

Вицешампион: - 19 пъти

  • 1967, 1971, 1972, 1974, 1975, 1983, 1984, 1985, 1986, 1991, 1993, 1994, 1996, 2000, 2001, 2002, 2004, 2005, 2007

бронзов медалист: -14 пъти

  • 1956,1966,1968,1973,1987,1988,1997,1998,2006,2008,2009,2010,2011,2012

Носител на купата на България - 17 пъти

  • 1968, 1974, 1977, 1979, 1980, 1982, 1984, 1985, 1988, 1989, 1990, 1991, 1995, 1996, 1999, 2000, 2005

Известни хокеисти:

Борис Михайлов, Александър Панев, Георги Бангеев, Златко Зиновиев, Георги Димитров, Венцислав Венев, Цветан Цветанов, Мартин Гюров, Красимир Чапкънов, Радослав Славчев, Станимир Хавов, Кирил Любенов, Лъчезар Гюмов, вратарите Константин Михайлов, и Теодор Пондев и др.

Източници