Иван Карастоянов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
И тука е голема каша! |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране}} |
|||
'''Иван Карастоянов''' е български фотограф.<ref>[http://www.zahorata.com/news/277/1232 Фотографите Карастоянови.]</ref> |
|||
'''Иван Карастоянов''' е роден на 3 септември 1868 година в Старчища. Той носи прякорите Фотографа на Македония, Иван Карастоилов и малък Стойо. Негов баща е български хайдутин и революционер Стоян Карастоилов.Негов брат е фотографа и депутат Димитър Карастоянов. Завършва елино-българско училище в Кукуш и гимназия в Пловдив. Завършва университет в Копенхаген. |
|||
Той е по-големият син на [[Анастас Карастоянов]] (1853-1922). Завършва средното си образование в Белград, специализира във Виена. Карастоянов минава военно обучение в Белградската артилерийска школа. След Освобождението семейството му се мести в София. |
|||
През Сръбско-българска война е доброволец. При посещението си в Копенхаген се запалва по фотография. Когато се връща в Македония става фотограф и снима почти всички революционни дейци и известни хора.Става член на ВМОРО през 1896 година. Участва в Горноджумайското въстание.През Илинденско-Преображенско въстание е четник на Атанас Янков. След въстанието бяга в Ниш. През 1911 година участва в Италиано-турската война. През балканската война е опълченец и е ранен в лозенградската операция. През Междусъюзническата война е в състава на Македонската дивизия. В Първата световна война е фотограф. След войната намразва Александъл Димитров заради убийството на Симеон Кличарски. След убийството на брат си бяга в Стокхолм, където се занимава в Фотография. Умира на 101 години в Стокхолм на 11 август 1970 година. |
|||
През 1896 година на ул. Самоковска (сега Граф Игнатиев) открива свое фотоателие. В продължение на 30 години снима видни политици като княз Дондуков-Корсаков, Симеон Радев, граф Н. Игнатиев, Драган Цанков, Тодор Бурмов, Захари Стоянов, княз Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, както и известни интелектуалци и писатели – П. Р. Славейков, Яворов, Вазов. |
|||
Общината му възлага да запечата за поколенията портретите на кметовете на София. Заедно с брат си [[Димитър Карастоянов]] той прави и пощенски картички. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{Портал Македония}} |
|||
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Иван}} |
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Иван}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български фотографи]] |
||
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
|||
Версия от 17:34, 22 септември 2014
Иван Карастоянов е български фотограф.[1]
Той е по-големият син на Анастас Карастоянов (1853-1922). Завършва средното си образование в Белград, специализира във Виена. Карастоянов минава военно обучение в Белградската артилерийска школа. След Освобождението семейството му се мести в София.
През 1896 година на ул. Самоковска (сега Граф Игнатиев) открива свое фотоателие. В продължение на 30 години снима видни политици като княз Дондуков-Корсаков, Симеон Радев, граф Н. Игнатиев, Драган Цанков, Тодор Бурмов, Захари Стоянов, княз Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, както и известни интелектуалци и писатели – П. Р. Славейков, Яворов, Вазов.
Общината му възлага да запечата за поколенията портретите на кметовете на София. Заедно с брат си Димитър Карастоянов той прави и пощенски картички.