Вършац: Разлика между версии

Вършац
Вршац/Vršac
	Вършац Вршац/Vršac
	Панорамен изглед към града
	Вършац Координати: 45°07′14″ с. ш. 21°17′54.99″ и. д. / 45.120556° с. ш. 21.298611° и. д.
Страна	Сърбия
Окръг	Южнобанатски окръг
Община	Вършац
Площ	198,5 km²
Надм. височина	117 m
Население	54 369 души (2002)
Пощенски код	26300
Телефонен код	013
Официален сайт	www.vrsac.org.rs
	Вършац в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:30, 24 септември 2014

Тази статия е за Вършац. За българския град със същото име вижте вижте Вършец.

Вършац (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-ro, Шаблон:Lang-hu или Érsomlyó, Шаблон:Lang-de), или на книжовен български език Вършец, е град в Южнобанатски окръг, Войводина, Сърбия. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в Банат. Разположен е в югоизточния край на Панонската низина, в подножието на Вършачката планина. Според преброяването на 2002 в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат, без статут на окръжен център, макар че Вършец е естествен историко-географски център на Южен Банат.

Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.

Местен език

В града и околността му има много заселници от други народности още от времето на Свещената Римска империя, Австрийската империя и Австро-Унгария. Вършечко е част и т.нар. Войводство Сърбия и Тамишки Банат, като е център на Банатския военен край. Банат е традиционно поселение на много българи от османско време - банатски българи, за книжовния и културен живот на които е въведена и трета книжовна норма в българския език - банатска българска книжовна норма.

В района на Вършечко и околността му, както и в отвъддунавско Смедеревско се говори т.нар. Смедеревско-вършецки говор, който според изследователя на сръбските наречия и говори по времето на Научната експедиция в Македония и Поморавието Беньо Цонев - е български диалект. Следва да се отбележи обстоятелството, че Банат не е част от Княжество Сърбия и Кралство Сърбия, а до създаването на Кралство на сърби, хървати и словенци е част от Австро-Унгария. Павле Ивич причислява говора на т.нар. галиполски сърби към езиковото пространство на вършечкия местен говор.

Известни личности

Вършец е родно място на:

Йован Стария Попович или Йован Попович Стария, който се води за създател на съвременната сръбска комедия и драма, повлиян от Молиер, и автор на редица емблематични произведения на славяносръбски език - Лъжа и паралъжа (1830); Покондирена тиква (1838); Твърдица или Кир Яна; Родолюбци, Зла жена и Белград някога и сега.
Павле Йованович - най-големият сръбски художник;
Димитрие Стоякович - премиер на Унгария.

История

Територията на Вършачкото бърдо е била заселена още в праисторически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 m. По-късно през Средновековието на същото място е изградена Вършeчката кула.

През средновековието е бил част от Първото и Второто български царства. Областен управител на този край е Глад (управител), а после и Охтум.

През 15 век по времето на унгарския крал Сигизмунд на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на Унгарското кралство от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на деспот Георги Бранкович, който го свързва със своите крепости южно от Дунав в една обща отбранителна система.

През 1425 г. бегълци от западните български земи се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си Подвършец на екавски изговор. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършец е известна с добрите си вина, които били особено предпочитани от унгарския кралски двор.

През 1552 г. османците разоряват цялата област и превземат Вършец, а местните заедно с българите от Белградската област изселват в Цариград и околността му - част от които са и т.нар. галиполски сърби. През 1594 г. останалите под османска власт местни в града и околността вдигат Банатска буна против османските завоеватели, като се надявали на помощта на австрийската армия. Въпреки първоначалните си успехи, въстанниците са разбити от османската армия в края на лятото. Градът е подпален и по-голямата част от местното население бяга и се преселва в съседна Трансилвания.

През 1716 г. войските на Евгений Савойски прогонва османлиите и настава нова епоха в историята на Вършец. В града се заселват немски колонизатори, известни тук като Шваби, от областта на река Мозел, които донасят нови винарски техники, допринесли за превръщането на Вършец в един от центровете на винарството в Хабсбургската монархия. Бързи темпове на стопанско развитие спомагат градът да бъде обявен за "свободен кралски град" през 1817 г. По време на революцията от 1848 г., Вършец запада икономически, поради противопоставянето между местни и унгарци. Втората половина на 19 век протича мирно и в напредък, който за кратко е спрян от филоксерата, унищожила почти всички лозови масиви. Катастрофалните последици от заразата бързо са заличени и в областта са засадени американски сортове лозя.

По време на Втората световна война, Вършец и Банат са извадени от състава на т.нар. Недичова Сърбия и след възстановяването на Югославия, Вършец преживява драматични промени в демографски и етнически аспект. Днес градът е един от успешно развиващите се във Войводина.

Побратимени градове

Банска Бистрица, Словакия

Литература

Душан Велча, Мала историја Вршца, Вршац, 1997.
Др. Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књиге 1-3, Нови Сад, 1990.

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{друго значение|Вършац|българския град със същото име вижте|Вършец}}
 {{Селище инфо|Сърбия
 | име              = Вършац
@@ Ред 23: / Ред 22: @@
 | телефонен-код    = 013
 }}
+'''Вършац''' ({{lang-sr|Вршац|Vršac}}, {{lang-ro|Vârşeţ}}, {{lang-hu|Versec}} или ''Érsomlyó'', {{lang-de|Werschetz}}), или на книжовен български език '''Вършец''', е град в [[Южнобанатски окръг]], [[Войводина]], [[Сърбия]]. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в [[Банат]]. Разположен е в югоизточния край на [[Панонска низина|Панонската низина]], в подножието на [[Вършачка планина|Вършачката планина]]. Според преброяването на [[2002]] в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат, без статут на окръжен център, макар че Вършец е естествен историко-географски център на ''Южен Банат''.
+Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.
-'''Вършац''' ({{lang-sr|Вршац|Vršac}}, {{lang-ro|Vârşeţ}}, {{lang-hu|Versec}} или ''Érsomlyó'', {{lang-de|Werschetz}}) е град в [[Южнобанатски окръг]], [[Войводина]], [[Сърбия]]. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в [[Банат]]. Разположен е в югоизточния край на [[Панонска низина|Панонската низина]], в подножието на [[Вършачка планина|Вършачката планина]]. Според преброяването на [[2002]] в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат, без статут на окръжен център.
+== Местен език ==
+В града и околността му има много заселници от други народности още от времето на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Австрийска империя|Австрийската империя]] и [[Австро-Унгария]]. Вършечко е част и т.нар. [[Войводство Сърбия и Тамишки Банат]], като е център на ''Банатския военен край''. Банат е традиционно поселение на много българи от османско време - [[банатски българи]], за книжовния и културен живот на които е въведена и трета книжовна норма в българския език - [[банатска българска книжовна норма]].
+В района на Вършечко и околността му, както и в отвъддунавско ''Смедеревско'' се говори т.нар. [[Смедеревско-вършецки говор]], който според изследователя на сръбските наречия и говори по времето на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] [[Беньо Цонев]] - е [[Българска диалектология|български диалект]]. Следва да се отбележи обстоятелството, че Банат не е част от [[Княжество Сърбия]] и [[Кралство Сърбия]], а до създаването на [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] е част от [[Австро-Унгария]]. [[Павле Ивич]] причислява говора на т.нар. [[галиполски сърби]] към езиковото пространство на вършечкия местен говор.
+== Известни личности ==
+Вършец е родно място на:
+# [[Йован Стария Попович]] или ''Йован Попович Стария'', който се води за създател на съвременната сръбска комедия и драма, повлиян от [[Молиер]], и автор на редица емблематични произведения на [[славяносръбски език]] - ''[[Лъжа и паралъжа]]'' (1830); ''[[Покондирена тиква]]'' (1838); ''Твърдица'' или ''Кир Яна''; ''Родолюбци'', ''Зла жена'' и ''Белград някога и сега''.
+# [[Павле Йованович]] - най-големият сръбски художник;
+# [[Димитрие Стоякович]] - премиер на Унгария.
 == История ==
-Територията на Вършачкото бърдо е била заселена още в праисотрически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 м. По-късно през Средновековието на същото място е изградена Вършачката кула.
+Територията на ''Вършачкото бърдо'' е била заселена още в праисторически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 m. По-късно през Средновековието на същото място е изградена [[Вършечка кула|Вършeчката кула]].
+През [[средновековие]]то е бил част от Първото и Второто български царства. Областен управител на този край е [[Глад (управител)]], а после и [[Охтум]].
-През [[15 век]] по времето на унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на сръбския деспот [[Георги Бранкович]], който го свързва със своите крепости южно от [[Дунав]] в една обща отбранителна система.
+През [[15 век]] по времето на унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на деспот [[Георги Бранкович]], който го свързва със своите крепости южно от [[Дунав]] в една обща отбранителна система.
-През [[1425]] година сръбски бегълци се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си '''Подвършац'''. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършац е известна с добрите си вина, които са били особено  предпочитани от унгарския кралски двор.
+През [[1425]] г. бегълци от [[западни български земи|западните български земи]] се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си '''Подвършец''' на [[екавски изговор]]. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършец е известна с добрите си вина, които били особено предпочитани от унгарския кралски двор.
-През [[1552]] година османците разоряват цялата област и превземат Вършац. През [[1594]] година сърбите в града се вдигат на въстание против османските завоеватели, като се надявали на помощта на австрийската армия. Въпреки първоначалните си успехи въстанниците  са разбити от османската армия в края на лятото. Градът е подпален и по-голямата част от ссръбското му население бяга в съседна [[Трансилвания]].
+През [[1552]] г. османците разоряват цялата област и превземат Вършец, а местните заедно с българите от [[Белградска област|Белградската област]] изселват в [[Цариград]] и околността му - част от които са и т.нар. [[галиполски сърби]]. През [[1594]] г. останалите под османска власт местни в града и околността вдигат [[Банатска буна]] против османските завоеватели, като се надявали на помощта на австрийската армия. Въпреки първоначалните си успехи, въстанниците са разбити от османската армия в края на лятото. Градът е подпален и по-голямата част от местното население бяга и се преселва в съседна [[Трансилвания]].
-През [[1716]] година войските на [[Евгений Савойски]] прогонва османлиите и настава нова епоха в историята на Вършац. В града се заселват [[немци|немски]] колонизатори от областта на река  [[Мозел]], които донасят нови винарски техники, допринесли за превръщането на Вършац в един от центровете на винарството в [[Хабсбурги|Хабсбургската монархия]]. Бързи темпове на стопанско развитие спомагат градът да бъде обявен за "свободен кралски град" през [[1817]] година. По време на революцията от [[1848]] година Вършац запада икономически, поради противопоставянето между [[сърби]] и [[унгарци]]. Втората половина на [[19]] век протича мирно и в напредък, който за кратко е спрян от [[мана|филоксера]]та, унищожила почти всички лозови масиви. Катастрофалните последици от заразата бързо са заличени и в областта са засадени американски сортове лозя.
+През [[1716]] г. войските на [[Евгений Савойски]] прогонва османлиите и настава нова епоха в историята на Вършец. В града се заселват [[немци|немски]] колонизатори, известни тук като ''Шваби'', от областта на река [[Мозел]], които донасят нови винарски техники, допринесли за превръщането на Вършец в един от центровете на винарството в [[Хабсбурги|Хабсбургската монархия]]. Бързи темпове на стопанско развитие спомагат градът да бъде обявен за "[[свободен кралски град]]" през [[1817]] г. По време на [[Унгарска революция (1848-1849)|революцията]] от [[1848]] г., Вършец запада икономически, поради противопоставянето между местни и [[унгарци]]. Втората половина на [[19 век]] протича мирно и в напредък, който за кратко е спрян от [[мана|филоксера]]та, унищожила почти всички лозови масиви. Катастрофалните последици от заразата бързо са заличени и в областта са засадени американски сортове лозя.
-По време на немската окупация на Банат и след освобождението Вършац преживява драматични промени в демографски и етнически аспект. Днес градът е един от успешно развиващите се във [[Войводина]].
+По време на Втората световна война, Вършец и Банат са извадени от състава на т.нар. [[Сърбия по време на Втората световна война|Недичова Сърбия]] и след възстановяването на Югославия, Вършец преживява драматични промени в демографски и етнически аспект. Днес градът е един от успешно развиващите се във [[Войводина]].
 == Побратимени градове ==