Димитър Карастоянов: Разлика между версии
категория |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]]. |
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]]. |
||
По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.<ref>Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. |
По време на режима на [[Стамболов]] Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в [[Пловдив]], където работи като фотограф.<ref>Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в [[Бачковския манастир]] с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в [[София]] на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в [[Балканската война]] (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при [[Одрин]], обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]]. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар [[Борис III]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 18:38, 26 септември 2014
| Димитър Карастоянов | |
| български фотограф | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Анастас Карастоянов |
| Братя/сестри | Иван Карастоянов |
| Деца | Бончо Карастоянов Божидар Карастоянов |
| Димитър Карастоянов в Общомедия | |
Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.
Биография
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.
По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.
Източници
- ↑ Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.