Разлика между версии на „Движение за права и свободи“

Скоро след създаването на ДПС възниква спор около казуса доколко съществуването ѝ не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]], който гласи: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт." <ref>[http://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България]</ref> На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат по този въпрос дело в Конституционния съд на Република България. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна <ref>[http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=33 Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.]</ref>. Решението е №4 по конституционно дело №1 от 1991г. и е може би най-абсурдното решение в историята на българското правораздаване, взето без предвиденото в Конституцията мнозинство, в противоречие с основен принцип, според който колективните органи вземат решения с мнозинство, и запомнящо се с невиждания куриоз - мнозинството от съдиите(6 на брой) да са с особено мнение.