Зетска бановина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
[[Категория:Далмация]]
[[Категория:Далмация]]
[[Категория:Зета (владение)]]
[[Категория:Зета (владение)]]
[[Категория:Западни български земи]]

Версия от 12:34, 4 октомври 2014

Югославските бановини

Зетска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 г., т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941 г., последвано от първото разпадане на Югославия. Административен център на бановината е град Цетине.

Име

Наименованието ѝ е дадено по топонима Зета, с който е назовавано средновековното владение Зета по река Зета, днес в Черна гора.

Обхват

Бановината включва освен територията на Кралство Черна гора по време на най-голямото му разширение, така Източна Херцеговина без долното ѝ поречие с Мостар (т.е. сръбската част от областта - виж Хум), областта Санджак, Стара Рашка, Поибрието, и Метохия без Призренско от днешно Косово.

Към Зетска бановина е придадено както днешното черногорско адриатическо крайбрежие, така ѝ южна Далмация с Дубровник, включително полуосторов Пелешац.

История

Бановината е създадена с ново административно-териториално деление в новонаименованата държава Югославия през 1929 г. Утвърдена е по силата на първата югославската конституция от 1931 г., заменила Видовденската конституция от 1921.

Външни препратки