Византийско владичество над българските земи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 6305043 на 46.10.46.206 (б.)
Ред 44: Ред 44:


На [[26 октомври]] [[1185]] година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч]]ката [[крепост]], за да си върне контрола над [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[de jure]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този [[акт]] бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|второто българско царство]].
На [[26 октомври]] [[1185]] година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч]]ката [[крепост]], за да си върне контрола над [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[de jure]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този [[акт]] бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|второто българско царство]].

Прави впечатление, че най-големите български въстания срещу византийската власт половин век след падането на България под властта на Византия избухнали в западните и югозападните български земи!


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 14:24, 8 октомври 2014

Византийско владичество 1018-1185
Византийско владичество 1018-1185
Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.[1])

Византийско робство е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи.

Завладяване

През средата на 10 век Византия се съюзява с Киевска Рус и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата Преслав, с което България губи цялата източна част от териториите си. След това столицата е преместена и след 50-годишна война с Византия България започва да клони към неуспех.

В последните години от войната, при битката при Беласица през 1014 г., император Василий II пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги изпраща към България, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка цар Самуил получава сърдечен удар и умира.Четири години по-късно, през 1018 г. след смъртта на Иван Владислав, България пада под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината Томор в областта Кутмичевица (днешна южна Албания).

След завоеванието Българската патриаршия е деградирана в Автокефална българска Охридска архиепископия и са и отнети епархиите в Тракия.

Въстания срещу византийската власт

Въстание на Петър Делян

Първият опит за освобождение е дело на Петър Делян, но той не успява. Конкретния повод за въстание е вдигането на налозите за населението и отмяната на запазения предходен режим и обществени отношения от Василий II в българските земи. Въстанието е обявено в Белград и обхваща западните български земи (Ниш, Скопие) включени в тема България. Вътрешни пререкания отслабват бунтовниците и те биват победени от нормански наемници на византийска служба. Водачът на въстанието е ослепен.

Въстание Въстание на Никулица Делфина в Северна Тесалия през 1066 година

Въстание на Георги Войтех

През 1072 година, след битката при Манцикерт, скопският болярин Георги Войтех вдига въстание и в Призрен за български цар под името Петър III е прогласен Константин Бодин, като пряк потомък на комитопулите. И този опит за извоюване на независимост е неуспешен.

Въстание на Нестор

Бунт на Лека в Средец и Добромир в Месемврия през 1079 година

Въстание на Травъл в Тракия през 1084-1086 година

Освобождение

След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан Стефан Неманя.

През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За център избират Търново. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.

На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловечката крепост, за да си върне контрола над Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който de jure признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на второто българско царство.

Вижте също