Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Има си регистрирана Комунистическа партия в съда и тя не употребява подобна лексика!
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-049-1553-13, Jugoslawien, Split, Mauer mit Aufschrift.jpg|мини|250п|Надписът на стена в [[Сплит]], 1943 година]]
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-049-1553-13, Jugoslawien, Split, Mauer mit Aufschrift.jpg|мини|250п|Надписът на стена в [[Сплит]], 1943 г.]]


'''Смърт на фашизма, свобода на народа!''' (на [[сръбски език|сръбски]] ''Смрт фашизму, слобода народу'', на [[хърватски език|хърватски]] ''Smrt fašizmu, sloboda narodu!'', {{lang-sl|Smrt fašizmu, svoboda narodu!}}, {{lang-mk|Смрт на фашизмот, слобода за народот}}) е популярен [[лозунг]] на българските<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref> <ref>http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-2_%28%D1%81%D1%82%D1%80._2%29.JPG</ref> и югославски партизани по време на [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>[http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/harvatskiyat-fyurer-ante-pavelitch-i-tayniyat-holokost-na-ustashite/ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите]</ref>
'''Смърт на фашизма, свобода на народа!''' (на [[сръбски език|сръбски]] ''Смрт фашизму, слобода народу'', на [[хърватски език|хърватски]] ''Smrt fašizmu, sloboda narodu!'', {{lang-sl|Smrt fašizmu, svoboda narodu!}}, {{lang-mk|Смрт на фашизмот, слобода за народот}}) е популярен [[лозунг]] на югославските <ref>[http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/harvatskiyat-fyurer-ante-pavelitch-i-tayniyat-holokost-na-ustashite/ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите]</ref>, а след приемането на [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]], и на българските<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref> <ref>http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-2_%28%D1%81%D1%82%D1%80._2%29.JPG</ref> партизани по време на [[Втора световна война|Втората световна война]].


==Югославия==
==Югославия==
Ред 12: Ред 12:
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522</ref>
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522</ref>


След рухването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.<ref>[http://comparty-bg.com/2009-12-07-10-50-42/120-2011-10-29-21-34-32.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref><ref>[http://comparty-bg.com/2011-10-11-22-35-21/117-2011-10-21-06-13-51.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref><ref>[http://comparty-bg.com/2009-12-07-10-50-42/130-2011-11-24-21-50-42.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref>
След рухването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] в България все още сред радикалните отечественофронтовски среди се среща употребата на фразата.<ref>[http://comparty-bg.com/2009-12-07-10-50-42/120-2011-10-29-21-34-32.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref><ref>[http://comparty-bg.com/2011-10-11-22-35-21/117-2011-10-21-06-13-51.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref><ref>[http://comparty-bg.com/2009-12-07-10-50-42/130-2011-11-24-21-50-42.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref>


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 10:52, 10 октомври 2014

Надписът на стена в Сплит, 1943 г.

Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на югославските [1], а след приемането на програмата на Отечествения фронт, и на българските[2] [3] [4] [5] партизани по време на Втората световна война.

Югославия

Херцеговинският сръбски комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 г., преди да бъде обесен за извършено от него взривяване на влакова композиция с човешки жертви и големи материални жети, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[6]

България

 Основна статия: Програма на Отечествения фронт

Регистриран е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г., във връзка с изпълнението на т. 2 от програмата на Отечествения фронт. [7] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[8] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [9] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу партизанското движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.[10]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[11].

По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[12]

След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните отечественофронтовски среди се среща употребата на фразата.[13][14][15]

Вижте също

Галерия

  • Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
    Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
  • Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
    Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
  • Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
    Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
  • Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1
    Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1
  • Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2
    Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2

Бележки

  1. ↑ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
  2. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  3. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  4. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  5. ↑ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-2_%28%D1%81%D1%82%D1%80._2%29.JPG
  6. ↑ Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
  7. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  8. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
  9. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  10. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  11. ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
  12. ↑ http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
  13. ↑ [1] Сайт на КПБ
  14. ↑ [2] Сайт на КПБ
  15. ↑ [3] Сайт на КПБ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърт_на_фашизма,_свобода_на_народа!&oldid=6307411“.