Луи VIII: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м кор.
Ред 18: Ред 18:
| погребан = [[Базилика Сен Дени]]
| погребан = [[Базилика Сен Дени]]
| предшественик = [[Филип ІІ Август]]
| предшественик = [[Филип ІІ Август]]
| потомство = [[Луи ІХ Свети]]Робер Артоа,Алфонс,Шарл Анжуйски
| потомство = [[Луи ІХ Свети]] Робер д'Артоа, Алфонс, Шарл Анжуйски
| наследник = [[Луи ІХ Свети]]
| наследник = [[Луи ІХ Свети]]
| съпруга = [[Бланш Кастилска]]
| съпруга = [[Бланш Кастилска]]
Ред 36: Ред 36:
[[Файл:Louis8lelion.jpg|thumb|right|Луи VIII]]
[[Файл:Louis8lelion.jpg|thumb|right|Луи VIII]]
[[Файл:Coronation of Louis VIII and Blanche of Castile 1223.jpg|thumb|right|Коронацията на Луи VIII и Бланш Кастилска, 1223 Миниатюра от Големите френски хроники от Жан Фуке]]
[[Файл:Coronation of Louis VIII and Blanche of Castile 1223.jpg|thumb|right|Коронацията на Луи VIII и Бланш Кастилска, 1223 Миниатюра от Големите френски хроники от Жан Фуке]]
'''Луи VIII Лъва''' (на [[френски език|френски]] ''Louis VIII le Lion'', 5 септември 1187  8 ноември 1226) ; первият Капетинг встъпил на престола по право на наследство, а не на избор, [[крал на Франция]] ([[1223]]-[[1226]]) от династията на [[Капетинги]]те. Той е син на крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]] и [[Изабела от Хенегау|Изабела от Хенегау /Ено]]/.
'''Луи VIII Лъва''' (на [[френски език|френски]] ''Louis VIII le Lion'', 5 септември 1187  8 ноември 1226) ; первият Капетинг встъпил на престола по право на наследство, а не на избор, [[крал на Франция]] ([[1223]]-[[1226]]) от династията на [[Капетинги]]те. Той е син на крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]] и [[Изабела от Хенегау|Изабела от Хенегау (Ено)]].


== Наследник на престола ==
== Наследник на престола ==
[[Файл:Miniature Naissance Louis VIII.jpg|thumb|left|200px|Раждането на Луи VIII. Миниатюра.]]
[[Файл:Miniature Naissance Louis VIII.jpg|thumb|200px|Раждането на Луи VIII. Миниатюра.]]
Още като наследник на престола, Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През [[1214]] г. нанася няколко поражения на [[Джон Безземни|крал Джон]] Английски, като го изтласква към [[Ла-Рошел]] и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това, неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.
Още като наследник на престола Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През [[1214]] г. нанася няколко поражения на [[Джон Безземни|крал Джон]] Английски, като го изтласква към [[Ла Рошел]] и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.


През следващата година, Луи сключва таен договор с английските барони, които са вътрешна опозиция на [[Джон Безземни|крал Джон]]. През май [[1216]] г. той предприема поход в [[Англия]] и разполага войската си на о.[[Тенет]] до устието на р.[[Темза]]. Оттам се насочва към [[Кент]] и завладява [[Кентърбъри]] и [[Рочестър (Англия)|Рочестър]]. През юли, съпроводен от бурните овации на тълпата, влиза в [[Лондон]]. Той обещава на гражданите, че ще спазва старите закони и че ще възстанови отнетото им от [[Джон Безземни|крал Джон]] имущество.
През следващата година Луи сключва таен договор с английските барони, които са вътрешна опозиция на [[Джон Безземни|крал Джон]]. През май [[1216]] г. той предприема поход в [[Англия]] и разполага войската си на о. [[Танет]] до устието на р. [[Темза]]. Оттам се насочва към [[Кент]] и завладява [[Кентърбъри]] и [[Рочестър (Англия)|Рочестър]]. През юли, съпроводен от бурните овации на тълпата, влиза в [[Лондон]]. Той обещава на гражданите, че ще спазва старите закони и че ще възстанови отнетото им от [[Джон Безземни|крал Джон]] имущество.


Англичаните му се кълнят във вярност, а много от английските рицари, поради силната си ненавист към Джон, доброволно предават знамената си на французите. Фактът, че папа [[Инокентий III]], който е на страната на [[Джон Безземни|крал Джон]], отлъчва Луи от църквата, не предизвиква особено впечатление, още повече че мнозинството от английските епископи са на страната на Луи. Когато папа Инокентий умира, изглежда че френското господство на острова е осигурено. Луи обсажда Доувър, но през октомври [[Джон Безземни|крал Джон]] умира и отношението на английските барони към Луи се променя.
Англичаните му се кълнят във вярност, а много от английските рицари, поради силната си ненавист към Джон, доброволно предават знамената си на французите. Фактът, че папа [[Инокентий III]], който е на страната на [[Джон Безземни|крал Джон]], отлъчва Луи от църквата, не предизвиква особено впечатление, още повече че мнозинството от английските епископи са на страната на Луи. Когато папа Инокентий умира, изглежда че френското господство на острова е осигурено. Луи обсажда [[Доувър]], но през октомври [[Джон Безземни|крал Джон]] умира и отношението на английските барони към Луи се променя. Те се обединяват около новия крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]]. През [[1217]] г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до [[Линкълн]]. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на [[Темза]]. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във [[Франция]].
Те се обединяват около новия крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]].
През [[1217]] г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до [[Линкълн]]. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на [[Темза]]. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във [[Франция]].


== Луи като крал ==
== Луи като крал ==
Ред 53: Ред 51:
Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Раймон, граф Тулузки.
Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Раймон, граф Тулузки.


Основният противник на Раймон —  Амори де Монфор, наследник на Симон де Монфор, не може да съхрани за себе си графство Тулуза и отстъпва на Луи всички права над тази земи (1224). Монфор дарява всички земи още при царуването на [[Филип II (Франция)|Филип II]], но [[Филип II (Франция)|Филип II]] се отнася особено внимателно към тези дарове и се стреми да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците.
Основният противник на Раймон —  Амори де Монфор, наследник на Симон де Монфор, не може да запази за себе си графство Тулуза и отстъпва на Луи всички права над тази земи (1224). Монфор дарява всички земи още при царуването на [[Филип II (Франция)|Филип II]], но [[Филип II (Франция)|Филип II]] се отнася особено внимателно към тези дарове и се стреми да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците.


През януари [[1226]] г., той дава клетва пред папата и оглавява [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] срещу Раймон. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените [[албигойци]]<nowiki/>те не организират сериозен отпор. Достойна съпротива, Луи VІІІ среща единствено при [[Авиньон]]. След няколкомесечна обсада, градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон.
През януари [[1226]] г. той дава клетва пред папата и оглавява [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] срещу Раймон. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените [[албигойци]]<nowiki/> не организират сериозен отпор. Достойна съпротива Луи VІІІ среща единствено при [[Авиньон]]. След няколкомесечна обсада градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон.


Вече тежко болен, кралят достига до [[Тулуза]], но се отказва да я обсажда.
Вече тежко болен, кралят достига до [[Тулуза]], но се отказва да я обсажда.


На обратния път умира от [[дизентерия]].
На обратния път умира от [[дизентерия]].
[[файл:lamortdelouisviii.jpg|thumb|alt=gravure de Boucher|right|upright=1.5|<center>''Смъртта на Луи VIII''от Франсоа Боучер (1703-1770)]]
[[Файл:lamortdelouisviii.jpg|thumb|alt=gravure de Boucher|right|upright=1.5|<center>'' Смъртта на Луи VIII'' от Франсоа Буше (1703-1770)]]


== Брак и деца ==
== Брак и деца ==
От 23 май 1200 година женен за [[Бланш Кастилска]]. Имат 13 деца, от които доживяват до зряла възраст седем:
От&nbsp;23 май&nbsp;1200 година&nbsp;женен за [[Бланш Кастилска]]. Имат 13 деца, от които доживяват до зряла възраст седем:
* 1. Бланш (1205—1206)
* 1. Бланш (1205—1206)
** 2. Агнес (1207 — ум. млада)
* 2. Агнес (1207&nbsp;— ум. млада)
** 3. Филип (9.09.1209 — юли 1218), женен от 1217 за Агнес, графиня де Донзи;
* 3. Филип (9.09.1209&nbsp;— юли 1218), женен от 1217 за Агнес, графиня де Донзи;
** 4. и 5. Близнаци Алфонс и Йоан (род. и ум. 23.01.1213)
* 4. и 5. Близнаци Алфонс и Йоан (род. и ум. 23.01.1213)
** 6. [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] Свети (1214—1270), крал на Франция;
* 6.&nbsp;[[Луи IX (Франция)|Луи IX]]&nbsp;Свети&nbsp;(1214—1270), крал на Франция;
** 7. [[Робер I Артоа|Робер I (септември 1216 — 9 февруари 1250)]], граф Артоа, загинал в VII Кръстоносен поход при Мансур,Египет. Основател на династията Артоа, прекъсната 1472 година; Различни представители са графове на Артоа, Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол, Бургундия.
* 7.&nbsp;[[Робер I Артоа|Робер I&nbsp;(септември 1216&nbsp;— 9 февруари 1250)]], граф Артоа, загинал в VII кръстоносен поход при&nbsp;Мансур,Египет. Основател на династията Артоа, прекъсната&nbsp;1472 година; Различни представители са графове на Артоа, Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол, Бургундия.
** 8. Филип (2.01.1218 — 1220)
* 8. Филип (2.01.1218&nbsp;— 1220)
** 9. Жан Тристан (21.07.1219 — 1232), граф Анжу и Мен;
* 9. Жан Тристан (21.07.1219&nbsp;— 1232), граф Анжу и Мен;
** 10. Алфонс (11.11.1220 — 21.08.1271), граф Пуату и Оверн, по линия на съпругата си Жана Тулузка - последен граф на Тулуза;
* 10.&nbsp;Алфонс&nbsp;(11.11.1220&nbsp;— 21.08.1271), граф Пуату и Оверн, по линия на съпругата си Жана Тулузка - последен&nbsp;граф на Тулуза;
** 11. Филип Дагобер (20.02.1222 — 1232)
* 11. Филип Дагобер (20.02.1222&nbsp;— 1232)
** 12. [[Света Изабела]] Френска, '''Изабела Благословена''' (фр. ''Bienheureuse Isabelle de France''; март 1223/1225  23 февруари 1270) , монахиня в Лоншан(фр. ''Longchamp'');основала францисканското абатство Лоншан (фр. ''Longchamp'') на территорията наи Булонската гора, на запад от Париж.
* 12. [[Света Изабела]] Френска,&nbsp;'''Изабела Благословена'''&nbsp;(фр.&nbsp;''Bienheureuse Isabelle de France'';&nbsp;март&nbsp;1223/1225&nbsp;&nbsp;23 февруари&nbsp;1270) , монахиня в Лоншан(фр.&nbsp;''Longchamp'');основала&nbsp;францисканското&nbsp;абатство&nbsp;Лоншан (фр.&nbsp;''Longchamp'') на территорията наи&nbsp;Булонската гора, на запад от&nbsp;Париж.
** 13. [[Карл I Анжуйски]] (21.03.1226 — 7.01.1285), граф Анжу и Мен, чрез брака с[[ Беатрис Прованска ]]<nowiki/>станал в 1246 граф Прованс. В 1266 година завоювал Сицилийското кралство. В резултат на Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.
* 13.&nbsp;[[Карл I Анжуйски]]&nbsp;(21.03.1226&nbsp;— 7.01.1285),&nbsp;граф Анжу&nbsp;и&nbsp;Мен, чрез брака с[[&nbsp;Беатрис Прованска&nbsp;]]<nowiki/>станал в 1246 граф Прованс. В&nbsp;1266 година&nbsp;завоювал Сицилийското кралство. В резултат на&nbsp;Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.


{{пост начало}}
{{пост начало}}

Версия от 19:18, 10 октомври 2014

Луи VIII
крал на Франция
Louis-VIII.gif
НаследилФилип ІІ Август
НаследникЛуи ІХ Свети
Лични данни
Роден
Починал
Погребан вБазилика Сен Дени
Семейство
ДинастияКапетинги
Бащафилип ІІ Август
БракБланш Кастилска
ПотомциЛуи ІХ Свети Робер д'Артоа, Алфонс, Шарл Анжуйски
Луи VIII в Общомедия
Луи VIII
Коронацията на Луи VIII и Бланш Кастилска, 1223 Миниатюра от Големите френски хроники от Жан Фуке

Луи VIII Лъва (на френски Louis VIII le Lion, 5 септември 1187 — 8 ноември 1226) ; первият Капетинг встъпил на престола по право на наследство, а не на избор, крал на Франция (1223-1226) от династията на Капетингите. Той е син на крал Филип II Огюст и Изабела от Хенегау (Ено).

Наследник на престола

Раждането на Луи VIII. Миниатюра.

Още като наследник на престола Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През 1214 г. нанася няколко поражения на крал Джон Английски, като го изтласква към Ла Рошел и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.

През следващата година Луи сключва таен договор с английските барони, които са вътрешна опозиция на крал Джон. През май 1216 г. той предприема поход в Англия и разполага войската си на о. Танет до устието на р. Темза. Оттам се насочва към Кент и завладява Кентърбъри и Рочестър. През юли, съпроводен от бурните овации на тълпата, влиза в Лондон. Той обещава на гражданите, че ще спазва старите закони и че ще възстанови отнетото им от крал Джон имущество.

Англичаните му се кълнят във вярност, а много от английските рицари, поради силната си ненавист към Джон, доброволно предават знамената си на французите. Фактът, че папа Инокентий III, който е на страната на крал Джон, отлъчва Луи от църквата, не предизвиква особено впечатление, още повече че мнозинството от английските епископи са на страната на Луи. Когато папа Инокентий умира, изглежда че френското господство на острова е осигурено. Луи обсажда Доувър, но през октомври крал Джон умира и отношението на английските барони към Луи се променя. Те се обединяват около новия крал Хенри III. През 1217 г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до Линкълн. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на Темза. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във Франция.

Луи като крал

През 1224 г., вече като крал, Луи VIII възобновява военните действия срещу англичаните, стараейки се да отнеме земите между Лоара и Гарон. Той бързо завладява Ниор, Ла-Рошел, Сен-Жан д'Анжели и накрая овладява целия Поату.

Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Раймон, граф Тулузки.

Основният противник на Раймон —  Амори де Монфор, наследник на Симон де Монфор, не може да запази за себе си графство Тулуза и отстъпва на Луи всички права над тази земи (1224). Монфор дарява всички земи още при царуването на Филип II, но Филип II се отнася особено внимателно към тези дарове и се стреми да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците.

През януари 1226 г. той дава клетва пред папата и оглавява кръстоносния поход срещу Раймон. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените албигойци не организират сериозен отпор. Достойна съпротива Луи VІІІ среща единствено при Авиньон. След няколкомесечна обсада градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон.

Вече тежко болен, кралят достига до Тулуза, но се отказва да я обсажда.

На обратния път умира от дизентерия.

gravure de Boucher
Смъртта на Луи VIII от Франсоа Буше (1703-1770)

Брак и деца

От 23 май 1200 година женен за Бланш Кастилска. Имат 13 деца, от които доживяват до зряла възраст седем:

  • 1. Бланш (1205—1206)
  • 2. Агнес (1207 — ум. млада)
  • 3. Филип (9.09.1209 — юли 1218), женен от 1217 за Агнес, графиня де Донзи;
  • 4. и 5. Близнаци Алфонс и Йоан (род. и ум. 23.01.1213)
  • 6. Луи IX Свети (1214—1270), крал на Франция;
  • 7. Робер I (септември 1216 — 9 февруари 1250), граф Артоа, загинал в VII кръстоносен поход при Мансур,Египет. Основател на династията Артоа, прекъсната 1472 година; Различни представители са графове на Артоа, Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол, Бургундия.
  • 8. Филип (2.01.1218 — 1220)
  • 9. Жан Тристан (21.07.1219 — 1232), граф Анжу и Мен;
  • 10. Алфонс (11.11.1220 — 21.08.1271), граф Пуату и Оверн, по линия на съпругата си Жана Тулузка - последен граф на Тулуза;
  • 11. Филип Дагобер (20.02.1222 — 1232)
  • 12. Света Изабела Френска, Изабела Благословена (фр. Bienheureuse Isabelle de France; март 1223/1225 — 23 февруари 1270) , монахиня в Лоншан(фр. Longchamp);основала францисканското абатство Лоншан (фр. Longchamp) на территорията наи Булонската гора, на запад от Париж.
  • 13. Карл I Анжуйски (21.03.1226 — 7.01.1285), граф Анжу и Мен, чрез брака с Беатрис Прованска станал в 1246 граф Прованс. В 1266 година завоювал Сицилийското кралство. В резултат на Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.
Филип II Огюст крал на Франция (1223 – 1226) Луи IX