Разлика между версии на „Ергативно-абсолютивен строй“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 28 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q324305.)
'''Ергатив''' (егративен [[падеж]] от [[древногръцки език|древногр.]] ἐργασία — действие; "действителен падеж") е [[Падеж (граматика)|падеж]], който идентифицира съществителното като [[подлог]] на преходен глагол в [[Ергативно-абсолютни езици|ергативно-абсолютните езици]].
{{обработка}}
Според строежа на изречението езиците в света се разделят на две основни групи - номинативни и ергативни.
 
== Характеристики ==
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в латинския език. За номинативните езици като основа се явява извършителят на действието (агенс). В повечето от случаите той е подлогът и стои в "основен" падеж, принципно лишен от предлог: "Вася лови риба".
За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието ([[пациенс (граматика|пациенс]]). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "[[Абсолютив|абсолютив]]", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като [[български език|българският]] е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието).
Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици.
За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието).
Ето пример от [[баски език|баския език]], в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието -k след определителния член (-а): hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж.
В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция няма пряко допълнение, т.е. няма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
 
В [[Гренландски език|гренландския]] ергативът се използва, за да се означи подлога на преходните глаголи и притежателите на предметите.
Предполагаема история на ергативните системи
 
Други езици, които използват ергатив са [[грузински език|грузински]], [[чеченски език|чеченски]] и други [[Кавказки езици|кавказки]] и [[Маянски езици|маянски]] езици, както и [[Баски език|баски]], [[бурушаски]], [[Ягнобски език|ягнобски]], [[хинди]] и [[урду]].
 
Ето пример от [[баски език|баския език]], в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието '''''-k''''' след определителния член (-а): ''hiztariak otsoa harrapatu du'' ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж.
В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция няма пряко допълнение, т.е. няма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: ''Otsoa etorri da'' (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
 
==== Предполагаема история на ергативните системи ===
 
В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж.
Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.
 
==== Следи от ергативни форми в съвременните езици ===
 
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен.
Анонимен потребител

Навигация