Никола Петров (художник): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Категория:Възпитаници на НХА и рубрикиране
Ред 12: Ред 12:
| стил = [[импресионизъм]]
| стил = [[импресионизъм]]
| учител = [[Ярослав Вешин]],<br /> [[Иван Мърквичка]]
| учител = [[Ярослав Вешин]],<br /> [[Иван Мърквичка]]
| академия = [[Национална художествена академия|Художествената академия]]
| академия = [[Национална художествена академия|Художествена академия - София]]
| направление =
| направление =
| патрон =
| патрон =
Ред 26: Ред 26:
'''Никола Петров''' е български [[живописец]] от младото поколение [[художници]] от началото на [[20 век]]. Всеки от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с [[портрет]]иста [[Никола Михайлов]]) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските [[импресионизъм|импресионисти]] ([[Едуар Мане|Мане]], [[Клод Моне|Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]]).
'''Никола Петров''' е български [[живописец]] от младото поколение [[художници]] от началото на [[20 век]]. Всеки от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с [[портрет]]иста [[Никола Михайлов]]) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските [[импресионизъм|импресионисти]] ([[Едуар Мане|Мане]], [[Клод Моне|Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]]).


== Биография ==
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг известен негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
Никола Петров е роден в [[1881]] г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата [Национална художествена академия|Художествена академия]]. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през [[1913]] г. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство — индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ([[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]]).


Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от [[туберкулоза]] само на 35 год. през 1916 г.
Никола Петров е роден в [[1881]] г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през [[1913]] г. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство — индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ([[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]]).

== Творчество ==
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг известен негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.


В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му — той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил („Пазар в Бяла Слатина“). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] „[[На Острова на блажените]]“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология — многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.
В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му — той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил („Пазар в Бяла Слатина“). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] „[[На Острова на блажените]]“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология — многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.

Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от [[туберкулоза]] само на 35 год. през 1916 г.


<center><gallery caption=„Картини на Никола Петров“>
<center><gallery caption=„Картини на Никола Петров“>
Ред 53: Ред 55:
{{СОРТКАТ:Петров, Никола}}
{{СОРТКАТ:Петров, Никола}}
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Възпитаници на НХА]]
[[Категория:Почетни граждани на Видин]]
[[Категория:Родени във Видин]]
[[Категория:Родени във Видин]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Почетни граждани на Видин]]

Версия от 21:18, 25 октомври 2014

Никола Петров
български художник-живописец
Автопортрет на Никола Петров
Автопортрет на Никола Петров
Роден
20 август 1881 г.(1881-08-20)
Починал
10 декември 1916 г. (на 35 г.)
Националност България
Стилимпресионизъм
АкадемияХудожествена академия - София
Ярослав Вешин,
Иван Мърквичка
Никола Петров в Общомедия

Никола Петров е български живописец от младото поколение художници от началото на 20 век. Всеки от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с портретиста Никола Михайлов) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските импресионисти (Мане, Моне, Реноар).

Биография

Никола Петров е роден в 1881 г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата [Национална художествена академия|Художествена академия]]. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през 1913 г. Още през 1903 е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство — индикатор за влиянието на модерните течения в България (импресионизъм, символизъм, сецесион).

Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от туберкулоза само на 35 год. през 1916 г.

Творчество

Той рисува предимно пейзажи, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия Ярослав Вешин, въвел практиката на пленеризма. Друг известен негов учител от Академията е Иван Мърквичка. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.

В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му — той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил („Пазар в Бяла Слатина“). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на Пенчо СлавейковНа Острова на блажените“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология — многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.

Външни препратки