Русенска епархия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Епархия инфо
[[Картинка:Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png|мини|420п|Карта на България с епархиите на Българска православна църква]]
| име = Пловдивска епархия

| местно име =
| църква = [[Българска православна църква]]
| карта=Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
| карта-описание =
| картинка=Sveta-troica-ruse.jpg
| картинка-описание = Катедрален храм {{Br}}"Света Троица" [[Русе]].
| страна = [[България]]
| център = [[Русе]]
| катедрална църква = „[[Света Троица (Русе)|Света Троица]]“
| архиерейски наместничества = [[Разград]]{{Br}} [[Тутракан]]{{Br}} [[Попово]]
| дата на основаване =
| дата на закриване =
| предстоятел = [[Николай Пловдивски|Николай]]
| сан = [[митрополит]]
| викарен епископ =
| епитроп =
| брой манастири = 4
| брой църкви = 229
| паство =
| сайт =
}}
'''Русенската епархия''' е сред новоформираните [[епархия|епархии]] на [[Българската православна църква]].
'''Русенската епархия''' е сред новоформираните [[епархия|епархии]] на [[Българската православна църква]].


Ред 6: Ред 27:


Седалището на епархията е в гр. [[Русе]], а принадлежащите и архиерейски наместничества са в [[Разград]], [[Попово]] и [[Тутракан]].
Седалището на епархията е в гр. [[Русе]], а принадлежащите и архиерейски наместничества са в [[Разград]], [[Попово]] и [[Тутракан]].

==История ==
Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3-4 век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава й. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.
Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.


==Червенски епископи (митрополити от май 1865)==
==Червенски епископи (митрополити от май 1865)==

Версия от 10:57, 31 октомври 2014

Пловдивска епархия
Файл:Sveta-troica-ruse.jpg
Катедрален храм
"Света Троица" Русе.
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърРусе
Катедрална църква„Света Троица“
Архиерейски наместничестваРазград
Тутракан
Попово
ПредстоятелНиколай
Санмитрополит
Брой манастири4
Брой църкви229
Пловдивска епархия в Общомедия

Русенската епархия е сред новоформираните епархии на Българската православна църква.

Епархията е формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 г. след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия.

Седалището на епархията е в гр. Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.

История

Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3-4 век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава й. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис. Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.

Червенски епископи (митрополити от май 1865)

Русенския гръцки митрополит Синесий
  • Еремия (споменат през май 1590 г.) [1]
  • Григорий (споменат през 1616 г.)[2]
  • Калиник (споменат на 04.11.1620 г.)[3]
  • Григорий (споменат през май 1635 г.)[4]
  • Гавриил (споменат на 24.09.1638[5], в 1643[6] и от декемви 1651 до юни 1653[7] г.)
  • Йосиф (споменат през юли 1668-януари 1671 г.)[8]
  • Дионисий (споменат в 1703 г.)[9]
  • Козма (споменат в 1708 г.)[10]
  • Серафим (споменат в 1710 г.)[11]
  • Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[12]
  • Неофит II (назначен през януари 1772 г.)[13]
  • Теоклит (споменат през май 1829 г.)[14]
  • Неофит (ръкоположен на 21.10.1832,[15] починал в 1840[16] г.)
  • Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[17]
  • Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[18] като родоски[19]
  • Паисий (избран на 01.05.1865, преместен на 11.03.1868 г.)[20]

Доростоло-червенски митрополити (със седалище в Русе)

Русенски митрополити

Манастири

Храмове

Бележки

  1. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
  2. ↑ Γερμανός, σ. 173
  3. ↑ Γερμανός, σ. 173
  4. ↑ Γερμανός, σ. 174
  5. ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
  6. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
  7. ↑ Γερμανός, σ. 174
  8. ↑ Γερμανός, σ. 174
  9. ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век. Велико Търново, 1999, 40-42.
  10. ↑ Тютюнджиев, 28-31.
  11. ↑ Тютюнджиев, 31-32.
  12. ↑ Γερμανός, σ. 174
  13. ↑ Γερμανός, σ. 174
  14. ↑ Γερμανός, σ. 174
  15. ↑ Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
  16. ↑ Γερμανός, σ. 174
  17. ↑ Γερμανός, σ. 174
  18. ↑ Γερμανός, σ. 174-175
  19. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 239. Посетен на 2014-09-07.
  20. ↑ Γερμανός, σ. 175

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Русенска епархия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русенска_епархия&oldid=6326859“.