Никола Падарев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| роден-дата=[[1829]] |
| роден-дата=[[1829]] |
||
| роден-място=[[Гайтаниново]], [[Османска империя]] |
| роден-място=[[Гайтаниново]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата= |
| починал-дата=неизвестна дата<ref>В някои източници е посочена годината 1895, но това не отговаря на истината, тъй като името му се среща в редица документи след тази дата.</ref> |
||
| починал-място=[[Дупница]], [[България]] |
| починал-място=[[Дупница]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 08:03, 3 ноември 2014
| Никола Падарев | |
| български просветен деец | |
| Роден | Никола Петров Падарев
|
|---|---|
| Починал | неизвестна дата[1]
|
Никола Петров Падарев или Пъдарев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[2][3]
Биография
Падарев учи в родното си село и в гръцка прогимназия в град Сяр. Става учител и преподава в селата Старчища (1867-1871), Горно Броди (1871-1876) и Гайтаниново (1876-1878). Важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят Захари Бояджиев, при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Поддържа активна кореспонденция със Стефан Веркович и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали и стари монети. Използва посредничеството на руското посолство, за да изпраща най-будните си ученичи на обучение в Русия. През 1873 година Падарев е един от инициаторите за основане на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Той е избран за пръв негов председател и като такъв развива активна дейност за укрепване на новобългарските училища в Източна Македония.[4][5] Заради дейността си многократно е преследван и арестуван от османските власти.
За него през 1891 година, изследователят на Източна Македония Георги Стрезов пише следното:
| „ | Учителят Пъдарев бил от онези учители, които се отличавали с пламенна обич към отечеството и с неуморима енергия. В негово време Бродското училище видяло и тогавашен втори клас. Духът на Пъдарева и на неговите ученици още не е изгаснал.[6] | “ |
През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в Дупница, където работи като адвокат. През 1895 година е сред основателите и първи председател на Македоно-одринско дружество „Единство“ в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно заема ръководна длъжност - председател, деловодител, подпредседател.[7] През 1897 година е делегат на дружеството на Четвъртия македонски конгрес.[8] Никола Падарев е привърженик на Демократическата партия.[9]
Бележки
- ↑ В някои източници е посочена годината 1895, но това не отговаря на истината, тъй като името му се среща в редица документи след тази дата.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.91.
- ↑ Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.107-109.
- ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.485.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.66.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 17, 19, 30, 38, 48-51, 89, 93, 95, 181, 227.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Георгиев, Георги. пос. съч, с. 25, 171.
