Кокалянски манастир: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''Кокалянският манастир „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“''' е [[българия|български]] [[манастир]] |
'''Кокалянският манастир „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“''' е [[българия|български]] [[манастир]]. |
||
==Местоположение== |
|||
Разположен е в [[Плана|Плана планина]], на около 4 километра югоизточно от село [[Кокаляне]] и около 6 километра североизточно от село [[Железница (Област София)|Железница]], в подножието на връх [[Манастирище (връх)|Манастирище]] (1338 м.н.в). |
|||
== История == |
== История == |
||
| Ред 48: | Ред 51: | ||
* {{cite book |title=Повече от 100 забележителни манастира в България |last=Петрова |first=Марияна |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Издателство „Фют“ |location=София |isbn=978-954-625-513-6 |pages=121 |url= |accessdate=}} |
* {{cite book |title=Повече от 100 забележителни манастира в България |last=Петрова |first=Марияна |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Издателство „Фют“ |location=София |isbn=978-954-625-513-6 |pages=121 |url= |accessdate=}} |
||
== Външни препратки == |
|||
{{commonscat|Kokalyane monastery}} |
{{commonscat|Kokalyane monastery}} |
||
* [http://www.bulgariamonasteries.com/kokalianski_manastir.html '''Кокалянски манастир''' - bulgariamonasteries.com] |
|||
{{Църкви в София}} |
{{Църкви в София}} |
||
[[Категория:Паметници на културата]] |
[[Категория:Паметници на културата]] |
||
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]] |
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]] |
||
Версия от 15:03, 11 ноември 2014
| Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
 Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
  Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  Кокаляне, България |
| Тип на сградата | Манастир Паметник на културата |
| Изграждане | 11 - 20 век |
| Състояние | Действащ, мъжки |
| Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия | |
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български манастир.
Местоположение
Разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 м.н.в).
История
Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.
По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.
Архитектура
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на Железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и учениците му от Самоковската художествена школа през 1896 г.
Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" e част от Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни" и Крепостната черква-манастир "Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.
Източници
- Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203-209.
- Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25-26.
- Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.
