Никола Падарев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
източник
Ред 16: Ред 16:
За него през 1891 година, изследователят на Източна Македония [[Георги Стрезов]] пише следното: {{цитат|''Учителят Пъдарев бил от онези учители, които се отличавали с пламенна обич към отечеството и с неуморима енергия. В негово време Бродското училище видяло и тогавашен втори клас. Духът на Пъдарева и на неговите ученици още не е изгаснал.''<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.66.]</ref>}}
За него през 1891 година, изследователят на Източна Македония [[Георги Стрезов]] пише следното: {{цитат|''Учителят Пъдарев бил от онези учители, които се отличавали с пламенна обич към отечеството и с неуморима енергия. В негово време Бродското училище видяло и тогавашен втори клас. Духът на Пъдарева и на неговите ученици още не е изгаснал.''<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.66.]</ref>}}


През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в [[Дупница]], където работи като адвокат. През 1895 година е сред основателите и първи председател на [[ВМОК|Македоно-одринско дружество „Единство“]] в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно заема ръководна длъжност - председател, деловодител, подпредседател.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 17, 19, 30, 38, 48-51, 89, 93, 95, 181, 227.</ref> През 1897 година е делегат на дружеството на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Никола Падарев е привърженик на [[Демократическа партия|Демократическата партия]].<ref>Георгиев, Георги. пос. съч, с. 171.</ref>
През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в [[Дупница]], където работи като адвокат. Включва се в дейността на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]]. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно заема ръководна длъжност - председател, деловодител, подпредседател.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 17, 19, 30, 38, 48-51, 89, 93, 95, 181, 227.</ref> През 1897 година е делегат на дружеството на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Никола Падарев е привърженик на [[Демократическа партия|Демократическата партия]].<ref>Георгиев, Георги. пос. съч, с. 171.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 12:38, 22 ноември 2014

Никола Падарев
български просветен деец
Роден
Никола Петров Падарев
Починал
неизвестна дата[2]

Никола Петров Падарев или Пъдарев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[3][4]

Биография

Падарев учи в родното си село и в гръцка прогимназия в град Сяр. Става учител и преподава в селата Старчища (1867-1871), Горно Броди (1871-1876) и Гайтаниново (1876-1878). Важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят Захари Бояджиев, при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Поддържа активна кореспонденция със Стефан Веркович и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали и стари монети. Използва посредничеството на руското посолство, за да изпраща най-будните си ученичи на обучение в Русия. През 1873 година Падарев е един от инициаторите за основане на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Той е избран за пръв негов председател и като такъв развива активна дейност за укрепване на новобългарските училища в Източна Македония.[5][6] Заради дейността си многократно е преследван и арестуван от османските власти.

За него през 1891 година, изследователят на Източна Македония Георги Стрезов пише следното:

„ Учителят Пъдарев бил от онези учители, които се отличавали с пламенна обич към отечеството и с неуморима енергия. В негово време Бродското училище видяло и тогавашен втори клас. Духът на Пъдарева и на неговите ученици още не е изгаснал.[7] “

През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в Дупница, където работи като адвокат. Включва се в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно заема ръководна длъжност - председател, деловодител, подпредседател.[8] През 1897 година е делегат на дружеството на Четвъртия македонски конгрес.[9] Никола Падарев е привърженик на Демократическата партия.[10]

Бележки

  1. ↑ Пашев, Г., „Златна книга на дарителите за народна просвета“, Том 2, София, 1923, стр. 478.
  2. ↑ В някои източници е посочена годината 1895, но това не отговаря на истината, тъй като името му се среща в редица документи след тази дата.
  3. ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.91.
  4. ↑ Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.107-109.
  5. ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.
  6. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.485.
  7. ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.66.
  8. ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 17, 19, 30, 38, 48-51, 89, 93, 95, 181, 227.
  9. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  10. ↑ Георгиев, Георги. пос. съч, с. 171.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Падарев&oldid=6346582“.