Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
форматиране: дълго тире, интервали, кавички (ползвайки Advisor.js)
'''Радио''' (от [[Латински език|лат.]] ''radius'' — лъч) е [[технология]], позволяваща преноса на сигнали чрез [[модулиране]] на [[радиовълни]]. Чрез радиовълните се пренасят [[звук]], [[изображение]] и [[данни]], но масово е възприето по-тясното значение, а именно — пренасяне на звук. Радио се наричат накратко и [[уред]]ът за приемане — [[радиоприемник]], а понякога и тези за предаване на радиосигнали — [[радиопредавател]], както и комбинираните приемо-предаватели — радиостанции. Популярното име на радиоприемник, основан на [[транзистор]]на (или [[интегрална схема|интегрална]]) технология, е [[транзистор]].
 
Радиото е едно от основните [[средства за масова информация]], служещо за разпространение на [[говор]] и [[музика]]. [[Предприятие]], чиято основна дейност е създаването и разпространение на радиопрограми, се нарича радио оператор (често просто ''радиостанция'' или само ''радио''). Тези предприятия организират производството на радио програми, катокоито съчетаватобединяват усилията на професионалисти от [[журналистика]]та, [[музика]]та, понякога дажена [[образование]]то и [[театър]]а в процеса. Частните радиостанции се издържат главно от [[реклама]], а обществените (държавни и др.) изпълняват обществени функции и се издържат основно от правителствена [[субсидия]] или отчрез събиранетосъбиране на [[такса|такси]] от портебителите. Първата организация, имаща за основна дейност обществено радиоразпръскване е [[Великобритания|британската]] [[Компания|корпорация]] [[BBC|Би Би Си]], създадена през [[1922]] г.<ref>{{en икона}} [http://news.bbc.co.uk/aboutbbcnews/spl/hi/history/noflash/html/1920s.stm История на BBC]</ref>
 
== История ==
[[Файл:TeslaWirelessPower1891.png|мини|250п|[[Никола Тесла]] демонстрира радиопредаване]]
 
Възникването на радиото е резултат отна продължителен процес, протекъл през втората половина на 19 век, в хода начийто койтоход постепенно се стига до известните днес приложения. В него вземат участие множество учени, инженери и предприемачи, като [[Майкъл Фарадей]], [[Андре-Мари Ампер]], [[Алесандро Волта]], [[Георг Ом]], [[Вернер фон Сименс]], [[Джеймс Кларк Максуел]], [[Александър Греъм Бел]], [[Самуел Морз]], [[Томас Едисън]], [[Никола Тесла]], поради което е трудно да се посочи един изобретател на радиото и този въпрос често става предмет на спорове.
 
Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия и усилията на множество участници. Още през 1878 г. [[Дейвид Хюз]] забелязва пукания в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на [[сигнал]] от разстояние няколкостотин метра. След като при демонстрацията пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество]] му е дадено тривиално обяснение на явлението, той изоставя изследванията в тази насока. Друго научно откритие от този период принадлежи на [[Хайнрих Херц]], който от 1888 г. нататък започва да демонстрира, че е възможно да се произведе и детектира електромагнитно излъчване което тогава наричат „вълни на Херц“ или „етерни вълни“ и което днес наричаме [[радиовълни]].
 
През 1893 г. [[Никола Тесла]], изготвяйки различни устройства за своите експерименти с електричество, извежда основните принципи на безжичното предаване на [[информация]], които демонстрира пред публика, като описва всички отделни елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на [[електронна лампа|електронната лампа]]. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от т. нар. ''кохерери'', използвани от [[Гулиелмо Маркони]] и някои други пионери на радиотехниката.<ref>{{cite web | url=http://www.teslasociety.com/teslarec.pdf | title=Tesla's Colorado Springs Receivers | first=K | last=Corum | coauthors=J. Corum | format=PDF | accessdate=22 юли 2009}}</ref>
При [[радиоразпръскване]]то с [[амплитудна модулация]] амплитудата на предавания сигнал е пропорционална на амплитудата на звука, приеман от микрофона, а честотата на предаването остава непроменена. Такива предавания са сравнително неустойчиви, тъй като мълнии и други източници на радиоизлъчване със същата честота добавят своите амплитуди към първоначалната амплитуда на предавателя. В началото на 20 век някои радиостанции предават с мощности до 500&nbsp;kW и някои от тях могат да бъдат приемани в целия свят. В наши дни максималните мощности на гражданските радиопредаватели са около 50&nbsp;kW.
 
Радиоразпръскването с [[честотна модулация]] предава звука с по-голяма точност и надеждност. При него амплитудните промени в микрофона предизвикват промени в честотата на излъчвания сигнал, поради което той не е толкова чувствителен. За сметка на това сигналът има нужда от по-широк интервал от честотния спектър и той се излъчва в УКВ интервала (30-300&nbsp;MHz). УКВ вълните имат свойства, близки то тези на светлината - — разпространяват се по права линия. По тази причина обхватът на излъчване е ограничен до 100-150&nbsp;km, освен при определени краткотрайни състояния на горните слоеве на атмосферата, когато УКВ сигналът може да бъде отразен от [[йоносфера]]та към земята. УКВ приемниците демодулират само най-силният от сигналите, приемани на дадена честота.
 
== Сродни приложения ==
{{основна|Радиолокация}}
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-621-2930-32, Frankreich, Radargerät "Würzburg"„Würzburg“.jpg|мини|250п|Радарна антена през Втората световна война]]
 
Системите за [[радиолокация]] съдържат [[радиолокатор]]и (радари), които откриват обекти от разстояние като излъчват към тях радиовълни, които обектите отразяват. Чрез измерване на закъснението на отразените вълни се определя разстоянието до обекта, а от направлението на излъчването се определя посоката на местоположението му. По поляризацията и честотата на отразения сигнал може да се съди за вида на покритието на обекта. Навигационните радари обикновено сканират обширна площ с честота от два до четири пъти в минута. Те използват много къси вълни, които се отразяват от повърхността на земята. Използват се широко в корабоплаването и авиацията.

Навигация