Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
кат.
Ред 4: Ред 4:


==Югославия==
==Югославия==
{{основна|Ден на въстанието на народа на Сърбия}}
Херцеговинският сръбски комунист и партизанин [[Степан Филипович]], обесен на 22 май 1942 г., преди да увисне на въжето за извършено от него взривяване на влакова композиция с човешки жертви и големи материални жети, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref>
Херцеговинският сръбски комунист и партизанин [[Степан Филипович]], обесен на 22 май 1942 г., преди да увисне на въжето за извършено от него взривяване на влакова композиция с човешки жертви и големи материални жети, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref>


Версия от 22:07, 29 ноември 2014

Надписът на стена в Сплит, 1943 г.

Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на югославските [1], а след приемането на програмата на Отечествения фронт, и на българските[2] [3] [4] [5] партизани по време на Втората световна война.

Югославия

 Основна статия: Ден на въстанието на народа на Сърбия

Херцеговинският сръбски комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 г., преди да увисне на въжето за извършено от него взривяване на влакова композиция с човешки жертви и големи материални жети, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[6]

България

 Основна статия: Програма на Отечествения фронт

Регистриран е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г., във връзка с изпълнението на т. 2 от програмата на Отечествения фронт. [7] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[8] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [9] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу партизанското движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.[10]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[11].

По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[12]

След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните отечественофронтовски среди се среща употребата на фразата.[13][14][15]

Вижте също

Галерия

  • Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
    Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
  • Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
    Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
  • Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
    Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
  • Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1
    Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1
  • Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2
    Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2

Бележки

  1. ↑ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
  2. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  3. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  4. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  5. ↑ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-2_%28%D1%81%D1%82%D1%80._2%29.JPG
  6. ↑ Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
  7. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  8. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
  9. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  10. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  11. ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
  12. ↑ http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
  13. ↑ [1] Сайт на КПБ
  14. ↑ [2] Сайт на КПБ
  15. ↑ [3] Сайт на КПБ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърт_на_фашизма,_свобода_на_народа!&oldid=6354357“.