Александър (Византийска империя): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:
|
|
}}
}}
'''Александър''' ([[гръцки]]: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете"), (ок. [[870]]–[[913]]) е [[ромеи|ромейски (източноримски)]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлява [[Византия|Източната римска империя (Византия)]] през 912-3 година.
'''Александър''' или '''Александър III''' ([[гръцки]]: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете", ''Alexander III''), ок. [[870]]– [[6 юни]] [[913]]) е [[ромеи|ромейски (източноримски)]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлява [[Византия|Източната римска империя (Византия)]] през 912-913 година.


Той е третият син на император [[Василий I Македонец]] и [[Евдокия Ингерина]]. За разлика от по-големия му брат [[Лъв VI Философ]], за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на [[Михаил III]], тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
Той е третият син на император [[Василий I Македонец]] и [[Евдокия Ингерина]]. За разлика от по-големия му брат [[Лъв VI Философ]], за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на [[Михаил III]], тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
Ред 32: Ред 32:


== Възкачване ==
== Възкачване ==
На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - '''Константин VII Багрянородни'''. Както пише Стефан Цанев:
На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - [[Константин VII Багрянородни]]. Както пише Стефан Цанев:


"''Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца.''"
"''Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца.''"


Скоро след като станал регент, Александър се обявил за ''старши съимператор'' и така цялата власт паднала в ръцете му. Зоя Карбонопсина била изключена от регентството и заточена в манастир.
Скоро след като станал регент, Александър се обявил за ''старши съимператор'' и така цялата власт паднала в ръцете му. [[Зоя Карбонопсина]] била изключена от регентството и заточена в манастир.


== Управление ==
== Управление ==
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.


В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон]] за подновяване на мирния договор, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в [[дворец|двореца]] в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на tzykanion (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон]] за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в [[дворец|двореца]] в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на ''tzykanion'' (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.


Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх [[Николай Мистик]], магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.
Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх [[Николай Мистик]], магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.


[[File:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|285px|thumb|left|Александър приема български пратеници.]]
[[File:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|285px|thumb|Александър приема български пратеници.]]


==Литература==
==Литература==
* [[Георгий Острогорски]] "История на Византийската държава"
* [[Георгий Острогорски]] "История на Византийската държава", History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261. ISBN 0-8135-0599-2
* Franz Tinnefeld: ''Alexander von Byzanz''. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 478
* Friedhelm Winkelmann u.a.: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 138−145, Nr. 20228.
* Runciman S.: ''A history of the First Bulgarian empire'', London, G.Bell & Sons, 1930, p. 155
* John Julius Norwich: ''Byzantium, The Apogee.'' Penguin Books. 1993. ISBN 0140114483.
* Schmitz, Leonhard: [http://quod.lib.umich.edu/cgi/t/text/pageviewer-idx?c=moa;cc=moa;idno=acl3129.0001.001;size=l;frm=frameset;seq=130 "Alexander"]. William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology 1. Boston: Little, Brown and Company. 1867. p. 115.

== Външни препратки ==
{{Commonscat|Alexander (Byzantine emperor)}}
* [http://www.wildwinds.com/coins/byz/alexander/i.html Монета от Александър]


{{пост начало}}
{{пост начало}}

Версия от 06:18, 7 декември 2014

Александър
византийски император
Мозаечен портрет на император Александър
Управление11 май 912 - 6 юни 913
НаследилЛъв VI Философ
НаследникКонстантин VII Багрянородни
Лични данни
Роден
ок.870
Починал
Семейство
БащаВасилий I Македонец
МайкаЕвдокия Ингерина
Александър в Общомедия

Александър или Александър III (гръцки: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете", Alexander III), ок. 8706 юни 913) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлява Източната римска империя (Византия) през 912-913 година.

Той е третият син на император Василий I Македонец и Евдокия Ингерина. За разлика от по-големия му брат Лъв VI Философ, за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на Михаил III, тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.

Още деветгодишен той е определен за съимператор на баща си Василий I Македонец. След неговата смърт обаче се възцарява по-големият му брат Лъв VI Философ.

Възкачване

На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - Константин VII Багрянородни. Както пише Стефан Цанев:

"Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца."

Скоро след като станал регент, Александър се обявил за старши съимператор и така цялата власт паднала в ръцете му. Зоя Карбонопсина била изключена от регентството и заточена в манастир.

Управление

Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да скопи Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.

В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар Симеон за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на българите, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в двореца в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на артерия по време на игра на tzykanion (вид поло). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.

Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх Николай Мистик, магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.

Александър приема български пратеници.

Литература

  • Георгий Острогорски "История на Византийската държава", History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261. ISBN 0-8135-0599-2
  • Franz Tinnefeld: Alexander von Byzanz. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 478
  • Friedhelm Winkelmann u.a.: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 138−145, Nr. 20228.
  • Runciman S.: A history of the First Bulgarian empire, London, G.Bell & Sons, 1930, p. 155
  • John Julius Norwich: Byzantium, The Apogee. Penguin Books. 1993. ISBN 0140114483.
  • Schmitz, Leonhard: "Alexander". William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology 1. Boston: Little, Brown and Company. 1867. p. 115.

Външни препратки

Лъв VI Философ Византийски император (11 май 912 – 6 юни 913) Константин VII Багрянородни