Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

Направо към навигацията Направо към търсенето
махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
(махам твърдения без източник)
{{източник|Инициативата за пренасяне на [[мощи]]те е на [[султан]]ската вдовица на [[Мехмед II]] [[Мара Бранкович]], дъщеря на деспот [[Георги Бранкович]]. Мария (по популярна сред народа като ''Мара Султанката'') е дадена за жена в [[харем]]а на Мехмед II по политически причини (династичен брак), за да може деспотството на баща ѝ да оцелее политически като буферно образувание при военните сблъсаци между Османската империя и [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]].|2014|10|30}}
Мария Бранкова е потомка на рода [[Бранкович]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография&nbsp;— по [[Нил Попов]]}}</ref>, чийто родоначалник е най-верния [[властел]] на [[цар]] [[Стефан Душан]] - [[Бранко Младенович]], който получава [[севастократор]]ска [[титла]] от царя за верноподаничество и управлява [[Охрид]].
 
{{източник|Мария е привърженичка на османската, а не на унгарската (респективно босненската), [[политика|политическа]] линия през последните години от съществуването на деспотството на баща и&#768;. Брака и&#768; със султан Мехмед II е политически и не е консумиран, за сметка и на което, както и по ред други причини се ползва с голяма почит и уважение от неговия син и следващ султан [[Мехмед II]]. Това обстоятелство обуславя възможността Мария да има възможности за влияние върху Мехмед II. Мария Бранкова умира бездетна прекарвайки последните години от живота си в бившите владения на царица [[Елена Българска|Елена]] край село [[Ежово]], [[Сяр]]ско.|2014|10|30}}
 
{{източник|Мара Султанката използва най-рационално възможностите си за влияние върху Мехмед II издействайки през [[1469]] г. пренасяне мощите на закрилника на [[България]] и най-почитан български [[светец]] [[Иван Рилски]] от старопрестолния [[Търновград]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Пренасянето на мощите е описано в единственото [[автор]]ско съчинение на средновековния български писател [[Владислав Граматик]]. Целта на връщането на мощите на Иван Рилски е те да са там където е живял и е погребан светеца. Връщането на мощите осигурява възможност за общение, както и за отдаване на почит на най-тачения български светец и от [[българи]]те от [[Западни български области|западните български области]], които туко що са паднали под [[османско робство]] ([[1459]]), както свидетелства Владислав Граматик.|2014|10|30}}
 
{{източник|През [[лято]]то на 1469 г. в София при пренасянето на мощите на Иван Рилски на път от Търново към Рилския манастир се случва най-знаменателното събитие в историята на средновековния [[град]]. Един до друг в старата църква "Света София" са сложени телата на Иван Рилски и Стефан Милутин. По свидетелството на Граматик това било незапомнено събитие за православните български християни и благовонието дълго се разнасяло над софийските улици.|2014|10|30}}
 
== Родословие ==

Навигация