Разлика между версии на „Карл Ясперс“

Направо към навигацията Направо към търсенето
tag, ref.bg
м
(tag, ref.bg)
{{без източници}}
{{Биография инфо
| име=Карл Ясперс
 
'''''Човекът.''''' Според философа в нас има нещо, което не се намира никъде в света, нещо непознаваемо, недоказумо; нещо, изпълзващо се на всяка изследваща го наука –– човешката екзистенция. Тя е това, което никога не става обект, тя е източник на човешкото мислене и поведение. Този, в качеството на когото човекът знае за себе си, не е самият човек. Това е една илюзорна привидност; истинската му същност –– това е собствената му екзистенция. „Ние –– казва Ясперс –– създаваме себе си извън сковаващите форми на обективното природно и обществено знание.“ Намираме себе си в насочеността си към трансцендентното, –– към бога, където нашата екзистенция единствено намира приют и осмисляне. Според Ясперс човек се докосва до същността си само в гранични ситуации –– когато е изправен пред смъртна опасност –– в тези моменти човек се отвръща от отчуждената нереалност на света. „Ние не сме създали сами себе си. Всеки може да си помисли, че е възможно и да го няма. ... Когато сме на висотата на свободата, на която по необходимост се явяват нашите дела, не по външната принуда на подчинените на природни закони явления, а като вътрешно съгласие на един неискащ нищо друго човек, ние се самоосъзнаваме като свободни, като дадени на себе си от трансценденцията. Колкото повече човек е истински свободен, толкова по-уверен е в Бога. ... Ние, хората, никога не сме достатъчни сами на себе си. ... Отнесеността на човека към Бога не е природна даденост. Понеже тя съществува само ведно със свободата, тя се изяснява на всеки отделен човек, когато направи скока от елементарното витално утвърждаване на своя живот към самия себе си... За мен Бог съществува в такава степен, в каквато аз наистина съм екзистенция. ... Човекът бива ръководен посредством преценките си за собствените дела. Тези преценки препядстват или насърчават, коригират или потвърждават. Гласът на Бога като присъда надчовешките дела има няма друг израз във времето освен в преценките на човека за неговите чувства, мотиви, постъпки. Чрез свободното, често преценяващо самовъзприятие, в самообвинението и самоодобрението индиректно, но никога окончателно и винаги двусмислено, човек намира присъдата на Бога."
 
 
== Библиография (преводи)==
*''За произхода и целта на историята'' (''Vom Ursprung und Ziel der Geschichte''), прев. от нем. [[Димитър Зашев]], София : ИК Анубис, 2012 ISBN 978-954-426-926-5
* ''Въведение във философията'',(''Einfuhrung in die Philosophie''), Прев. от нем. [[Христо Тодоров]], София : ГАЛ-ИКО, 1994,ISBN 954-8010-30-5
*''Екзистенциална философия'' (''Existenzphilosophie '') - 3 лекции, изнесени в Свободния нем. инст. във Франкфурт на Майн, септ. 1937 / Прев. от нем. Сашо Марков, В. Търново : Слово, 1997, ISBN 954-439-472-9
 
<references/>
 
== Външни препратки ==
Анонимен потребител

Навигация