Алабак: Разлика между версии

Алабак
	Алабак
	Координати: 42°03′46.8″ с. ш. 23°54′18″ и. д. / 42.063° с. ш. 23.905° и. д. Местоположение в Пазарджик
Част от	Родопи
Най-висок връх	Черновец
Надм. височина	1833,7 m

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:17, 15 декември 2014

Алабак (от 1942 до 1945 г. Божевец) е планински рид в Западните Родопи, между долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на Област Пазарджик.

Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината ѝ е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река Яденица го отделя от Рила, на изток и югоизток долината на Чепинска река — от рида Къркария и Чепинската котловина, а на юг долината на река Абланица (ляв приток на Чепинска река) — от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към Горнотракийската низина. В югозападната си част чрез седловината Юндола (1409 м) орографски се свързва с Рила.

Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх Черновец (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината Юндола. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх Милеви скали (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на Чепинска река. Изграден е от кристалинни скали, предимно гнайси. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти иглолистни, а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — дива котка, пъстър пор, видра, таралеж, невестулка, два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, бръмбар-носорог, червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и момина сълза, жълта тинтява и синя тинтява, родопска съсънка, родопско великденче, родопски крем и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: Белово, Велинград и Варвара.

По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града Белово и Велинград 13 села: Абланица, Алендарова, Варвара, Всемирци, Голямо Белово, Долна Дъбева, Драгиново, Кандови, Пашови, Света Петка, Семчиново, Симеоновец, Юндола

През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

По част от долината на Чепинска река и през рида от Велинград до Юндола, на протежение от 28,7 km преминава участък от второкласен път № 84 Звъничево — Велинград — Разлог;
По долината на река Яденица, от Белово до Юндола, на протежение от 26 km преминава целият участък на третокласен път № 842.

По долината на Чепинска река и по притока ѝ Абланица, между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на теснолинейната железопътна линия Септември — Велинград — Добринище.

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Източници

Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 36-37.
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 14. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 '''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец'') е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]].
-Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 км, а ширината и&#768; е от 5 до 10 км. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] — от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) — от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 м) орографски се свързва с [[Рила]].
+Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината и&#768; е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] — от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) — от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 м) орографски се свързва с [[Рила]].
-Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 км източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].
+Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[Източноевропейски таралеж|таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].
 По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града [[Белово]] и [[Велинград]] 13 села: [[Абланица (Област Пазарджик)|Абланица]], [[Алендарова]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]], [[Всемирци]], [[Голямо Белово]], [[Долна Дъбева]], [[Драгиново]], [[Кандови]], [[Пашови]], [[Света Петка (Област Пазарджик)|Света Петка]], [[Семчиново]], [[Симеоновец]], [[Юндола]]
 През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
-* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 км преминава участък от второкласен път № 84 [[Звъничево]] — [[Велинград]] — [[Разлог]];
+* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 km преминава участък от [[Републикански път II-84|второкласен път № 84]] [[Звъничево]] — [[Велинград]] — [[Разлог]];
-* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 км преминава целият участък на третокласен път № 842.
+* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 km преминава целият участък на [[Републикански път III-842|третокласен път № 842]].
-По долината на [[Чепинска река]] и по притока и&#768; [[Абланица (река)|Абланица]], между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на теснолинейната жп линия [[Септември (град)|Септември]] — [[Велинград]] — [[Добринище]].
+По долината на [[Чепинска река]] и по притока и&#768; [[Абланица (река)|Абланица]], между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на [[теснолинейка Септември - Добринище|теснолинейната железопътна линия]] [[Септември (град)|Септември]] — [[Велинград]] — [[Добринище]].
 == Вижте още ==