Ботевградски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10: | Ред 10: | ||
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''кракà'', ''гр̥бà'', ''носà'', ''човèка''; ''кòн’à'', ''пàк’а'', ''злѝа''. |
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''кракà'', ''гр̥бà'', ''носà'', ''човèка''; ''кòн’à'', ''пàк’а'', ''злѝа''. |
||
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''. |
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''. |
||
* Частица за бъдеще време " |
* Частица за бъдеще време: "че". |
||
* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и тòй е като нѝх'', ''тѝа нѝх са питàле''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''. |
* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и тòй е като нѝх'', ''тѝа нѝх са питàле''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''. |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
| bgcolor="#FFFFFF" | òг’ин |
| bgcolor="#FFFFFF" | òг’ин |
||
|- |
|- |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | |
| bgcolor="#FFFFFF" | одил |
||
| bgcolor="#FFFFFF" | ишàл |
| bgcolor="#FFFFFF" | ишàл |
||
|- |
|- |
Версия от 01:04, 16 декември 2014
С названието Ботевградски говор или Орханийски говор се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния Пирдопски говор.
Фонетични особености
- Гласната a вместо стб. ѫ, ъ, ь без оглед на ударението: пат, маш, плèта, плетàт, чèта, четàт; даш (дъжд), бàчва, кàсно, дàнак, пèсак; тàнак (тънък), пан (пън), сàмна се, огàн. В предлозите и представките във и въз вместо ъ обаче има о: вов водàта, воз вирà, восèдна, возглàве. A в турски думи се среща ерова гласна: артъ̀к, бакъ̀р, калъ̀ч.
- Сонантни (сричкообразуващи) р и л: вр̥х, гр̥п, гр̥̀ло; пл̥х, пл̥н, бл̥̀а (бълха).
- Преглас на гласна a след мека съгласна в е: оздравèвам, отговàрем, остàвем, намалèвам, глобèвам, скàчем (скачам).
- Липса на йотация, т. е. на съгласна й между две гласни: пèа (пея), копàа, пѝа, вѝа, пèат (пеят).
Морфологични особености
- Членна форма -а за мъжки род: кракà, гр̥бà, носà, човèка; кòн’à, пàк’а, злѝа.
- Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време: чèта, смèа са, òда.
- Частица за бъдеще време: "че".
- Лично местоимение за 3 лице той, т’а, то, тѝа, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех: и тòй е като нѝх, тѝа нѝх са питàле. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.
Прилики и разлики със съседните говори
Ботевградският говор е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. Значително се отличава от югозападния си съсед — елинпелинския говор. Характерни са следните разлики:
ботевградски | елинпелински |
òган | òг’ин |
одил | ишàл |
той | он |
крак | ногà |
òра | лỳге |
вѝкам | òкам |