Ботевградски говор

Под Ботевградски говор или Орханийски говор се разбира диалекта в Ботевградското поле и Етрополското поле и се намира до ятовата граница. Ботевградският говор е много близък до съседния Пирдопски говор.

Фонетични особености

• Гласна "a" ("о") вместо "ъ" или "ь" (без оглед на ударението). В предлозите и представките във и въз вместо "ъ" има "о".
• Сонантна съгласна "л". Сонантна съгласна "р".
• Преглас на гласна "a" в гласна "е" след мека съгласна.
• Липса на йотация (съгласна "й" между две гласни).

Морфологични особености

• Членна форма (за мъжки род): "-ъ" ["-а" (архаична форма)].
• Членна форма (за трето лице, множествено число, минало време): "-е"
• Глаголно окончание (за първо лице, единствено число, сегашно време): "-а" ("-ем", "-им").
• Частица (за бъдеще време): "ше" ("че").
• Лично местоимение (за трето лице): "той, тя, то" (единствено число) и "ние, вие, те" (множествено число).

Прилики и разлики със съседните говори

Ботевградският говор е много близък (почти напълно еднакъв) с разположения на изток Пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. Ботевградския говор се отличава от Елинпелински говор. Характерни са следните разлики:

ботевградски	елинпелински
оган	òг’ин
одил	ишàл
той	он
крак	ногà
ора	лỳге
викам	òкам

Източници

• http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#botevgradski