Вояджър 1: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 59: Ред 59:
Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на [[хелиопауза]]та.
Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на [[хелиопауза]]та.


Учени от [[Университет Джон Хопкинс|Университета Джон Хопкинс]] към катедрата по приложна физика считат, че Вояджър е преминал през [[граничен шок|граничния шок]] през февруари [[2003]] г.<ref>{{cite news |url=http://edition.cnn.com/2003/TECH/space/11/05/voyager.solar.boundary/ |title=Космически апарат достига края на Слънчевата система|author=Kate Tobin |publisher=CNN.com |date=5 ноември, 2003 |accessdate=2007-08-07}}</ref> Други учени обаче остават скептични относно това откритие. На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на [[Американски геофизичен съюз|Американския геофизичен съюз]] представя убедителни доказателства в полза на теория според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември [[2004]] г.<ref>[http://www.agu.org/cgi-bin/SFgate/SFgate?&directget=1&application=sm05&database=%2Fdata%2Fepubs%2Fwais%2Findexes%2Fsm05%2Fsm05&=%22SH22A-01%22 www.agu.org]</ref>
Учени от [[Университет Джон Хопкинс|Университета Джон Хопкинс]] към катедрата по приложна физика считат, че Вояджър е преминал през [[граничен шок|граничния шок]] през февруари [[2003]] г.<ref>{{cite news |url=http://edition.cnn.com/2003/TECH/space/11/05/voyager.solar.boundary/ |title=Космически апарат достига края на Слънчевата система|author=Kate Tobin |publisher=CNN.com |date=5 ноември, 2003 |accessdate=2007-08-07}}</ref> Други учени обаче остават скептични относно това откритие. На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на [[Американски геофизичен съюз|Американския геофизичен съюз]] представя убедителни доказателства в полза на теория, според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември [[2004]] г.<ref>[http://www.agu.org/cgi-bin/SFgate/SFgate?&directget=1&application=sm05&database=%2Fdata%2Fepubs%2Fwais%2Findexes%2Fsm05%2Fsm05&=%22SH22A-01%22 www.agu.org]</ref>


Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научния консенсус е че Вояджър 1 се намира в [[слънчева обвивка|слънчевата обвивка]].<ref>{{cite web |url=http://www.nasa.gov/vision/universe/solarsystem/voyager_agu.html |title=Voyager Enters Solar System's Final Frontier |publisher=NASA |date=24 май, 2005 |accessdate=2007-08-07}}</ref> Учените предполагат, че апарата ще достигне хелиопауза някъде към [[2015]] г.
Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научния консенсус е че Вояджър 1 се намира в [[слънчева обвивка|слънчевата обвивка]].<ref>{{cite web |url=http://www.nasa.gov/vision/universe/solarsystem/voyager_agu.html |title=Voyager Enters Solar System's Final Frontier |publisher=NASA |date=24 май, 2005 |accessdate=2007-08-07}}</ref> Учените предполагат, че апарата ще достигне хелиопауза някъде към [[2015]] г.

Версия от 19:02, 16 декември 2014

Вояджър 1
Вояджър 1
Апаратът Вояджър 1
Общи данни
По програма наНАСА
Основни изпълнителиJPL
Типавтоматичен
Основни целипланетарни изследвания
Дата на изстрелване5 септември 1977 г.
Кейп Канаверъл
Стартова установкаТитан IIIE/Кентавър
Маса815 kg
Орбита/траекторияхиперболична
Важни събитияпосещение на Юпитер и Сатурн
Продължителност43 г. (1977-2020)
Състояниефункциониращ
УебстраницаВояджър в сайта на НАСА
Оборудване
Вояджър 1 в Общомедия

Вояджър 1 (Шаблон:Lang-en) е автоматичен космически апарат, изследвал външните части на Слънчевата система. Изстрелян е на 5 септември 1977 г. и към 2012 г. e все още функциониращ, макар и с намалени възможности. Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки произход, на разстояние от 18,178 млрд. km (120 АЕ, август 2012 г.[1]) от Слънцето и се счита, че е навлязъл в хелиопаузата. След достигане на втора космическа скорост спрямо Слънцето, Вояджър 1 се намира на хиперболична траектория. Заедно с Пионер 10, 11 и Вояджър 2, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.

Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпитер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с установяване на границите на хелопаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.

Счита се, че генераторите на електрическа енергия на борда на апарата ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2020 г.

Планиране и запуск

Схема на апарата

Вояджър 1 първоначално е планиран като Маринър 11, продължение на програмата Маринър. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на газовите гиганти за ускоряване до скорост, достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия.

Апаратът е изстрелян на 5 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл във Флорида, САЩ използвайки носител Титан IIIE/Кентавър, малко след Вояджър 2. Въпреки че е изстрелян втори, Вояджър 1 следва по-бърза траектория и достига до Юпитер и Сатурн преди Вояджър 2.

Любопитен факт е, че втората степен Титан IIIE се изключва с една секунда предварително, като това нарушава планираната траектория. Третата степен Кентавър обаче има достатъчно резерви, за да компенсира грешката.

Информация за оборудването виж в Програма Вояджър.

Юпитер

Близък план на атмосферата на Юпитер, снимка, заснета от Вояджър 1.

Вояджър 1 започва наблюдения на Юпитер през януари 1979 г., като се сближава максимално с планетата на 5 март 1979 г, преминавайки на разстояние от 349 000 км от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер. Вояджър 1 предава уникални снимки на Юпитер и спътниците и. За пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто с висока разделителна способност. Наблюденията приключват през април същата година.

Важно откритие на двата апарата Вояджър е наличието на действащи вулкани на Йо, които не са забелязани при наблюдения от Земята и при прелитането на апаратите Пионер 10 и 11 около спътника.

Сатурн

Снимка на Сатурн, заснета от Вояджър 1 от разстояние 5,3 милиона km четири дни след сближаването с планетата.

Гравитационното ускоряване чрез Юпитер е успешно и апаратът посещава Сатурн през ноември 1980 г., преминавайки на 124 000 km от горните слоеве на атмосферата на планетата на 12 ноември 1980 г. Апаратът прелита близо до спътниците Титан, Рея и Мимас. Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и неговия спътник Титан. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска еклиптиката и прекратява планетните изследвания.

Междузвездна мисия

Счита се, че Вояджър 1 и 2 разполагат с достатъчно енергия за осъществяване на комуникации и функциониране на част от инструментите до 2020 г. Апарата до тогава ще има достатъчно енергия за всички инструменти. Тогава ще трябва да се изключи първия от многото инструменти, а до 2025 г. и последният ще трябва да бъде изключен.[2]

Хелиопауза

Вояджър 1 и хелиопаузата.

Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на хелиопаузата.

Учени от Университета Джон Хопкинс към катедрата по приложна физика считат, че Вояджър е преминал през граничния шок през февруари 2003 г.[3] Други учени обаче остават скептични относно това откритие. На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на Американския геофизичен съюз представя убедителни доказателства в полза на теория, според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември 2004 г.[4]

Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научния консенсус е че Вояджър 1 се намира в слънчевата обвивка.[5] Учените предполагат, че апарата ще достигне хелиопауза някъде към 2015 г.

Изминати разстояния

Към 29 Май 2011 г., Вояджър 1 се намира на 17,413 милиарда km (116.34 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,06 km/s (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от Вояджър 2.

На 20 март 2013 г., ученият от Американската космическа агенция (НАСА) Едуард Стоун, обяви че Вояджър 1 е напуснал Слънчевата система. Така изминатото от Вояджър 1 разстояние става над 18 милиарда km или над 123(АЕ) пъти разстоянието от Земята до Слънцето.

Източници

Вижте също

Външни препратки



Шаблон:Link GA