Пиетро Раймонди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:40, 20 декември 2014

Пиетро Раймонди (Шаблон:Lang-it, * 20 декември 1786 в Рим, † 30 октомври 1853 също там) е италиански композитор и педагог по музика.

Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол, където е контрапункт ученик на Джакомо Трито. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в Генуа, където пише няколо опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър Teatro San Carlo в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в Палермо. От 1820-те години той пише шест фуги. През 1847–1848 г. пише три оратории Putifar, Giuseppe и Giacobbe,които са представени на 7 август 1852 г. в Teatro Argentina в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се неличимо.

Източници

Dennis Libby, "Pietro Raimondi," The New Grove Dictionary of Music and Musicians, ed. Stanley Sadie. 20 vol. London, Macmillan Publishers Ltd., 1980. ISBN 1-56159-174-2.
Jesse Rosenberg: "Pietro Raimondi," Grove Music Online ed. L. Macy (accessed May 28, 2005), (subscription access)

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Пиетро Раймонди.

C. Ambìveri, Operisti minori dell'800 italiano, Roma 1998, pp. 126-127, ad vocem
F. Cicconetti, Memorie intorno Pietro Raimondi, Roma 1867, 99 pagg. [1]
G. Masutto, I maestri di musica italiana del secolo XIX: notizie biografiche, Venezia 1884, p. 150, ad vocem
A. Sapienza, La parodia dell'opera lirica a Napoli nell'Ottocento, Napoli 1998, pp. 75-76

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 '''Пиетро Раймонди''' ({{lang-it|Pietro Raimondi}}, * [[20 декември]] [[1786]] в [[Рим]], † [[30 октомври]] [[1853]] също там) е [[Италия|италиански]] [[композитор]] и [[Музикално образование|педагог по музика]].
-Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“  в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на  счицкте [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пише няколо опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]].
+Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“  в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на   [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пише няколо опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]].
 От 1820-те години той пише шест [[Фуга|фуги]]. През 1847–1848 г. пише три [[Оратория|оратории]] ''Putifar'', ''Giuseppe'' и ''Giacobbe'',които са представени на 7 август 1852 г. в ''Teatro Argentina'' в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се неличимо.