Нови пазар: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
{{основна|Динея}}
{{основна|Динея}}
[[Файл:Novi-pazar-clocktower-2.jpg|left|thumb|150px|Часовниковата кула в центъра на града]]
[[Файл:Novi-pazar-clocktower-2.jpg|left|thumb|150px|Часовниковата кула в центъра на града]]
[[Картинка:Novi-Pazar-Ilikeliljon.jpg|right|thumb|220п|Изглед от Нови пазар]]
Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434 експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на [[художествена галерия|художествената галерия]] на централната градска улица. Представена е културата на [[Племе|племената]] и народите населявали новопазарския район от [[старокаменна епоха|старокаменната]] епоха до Късното [[средновековие]]. Множеството [[селище|селища]], [[крепост]]и и [[некропол]]и, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто]] българско царство, свидетелстват че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града<ref>http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2</ref>. Открито е крайпътно римско селище, свързващо [[Марцианопол]] и [[Абритус]] на име [[Динея]]. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости ([[4 век|4]] - [[6 век]]), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село [[Войвода (село)|Войвода]]).
Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434 експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на [[художествена галерия|художествената галерия]] на централната градска улица. Представена е културата на [[Племе|племената]] и народите населявали новопазарския район от [[старокаменна епоха|старокаменната]] епоха до Късното [[средновековие]]. Множеството [[селище|селища]], [[крепост]]и и [[некропол]]и, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто]] българско царство, свидетелстват че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града<ref>http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2</ref>. Открито е крайпътно римско селище, свързващо [[Марцианопол]] и [[Абритус]] на име [[Динея]]. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости ([[4 век|4]] - [[6 век]]), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село [[Войвода (село)|Войвода]]).


Ред 46: Ред 45:


==Религия==
==Религия==

Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци.
Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци.
<nowiki> </nowiki>Православието е водещата религия. В града има един православен храм "Св.Петка", построен през 1850 година по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки Варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр.Шумен, с.Ивански, с.Тича, гр.Велики Преслав, кв.Дивдядово и гр.Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници.
<nowiki> </nowiki>Православието е водещата религия. В града има един православен храм "Св.Петка", построен през 1850 година по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки Варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници.


'''Списък на свещениците служили в храм "Св. Петка" - гр. Нови пазар'''
'''Списък на свещениците служили в храм "Св. Петка" - гр. Нови пазар'''
Ред 106: Ред 104:
== Известни личности ==
== Известни личности ==
; Родени в Нови пазар
; Родени в Нови пазар
Иван Радов (ІІ.1844 - 1.V.1912) - учител, свещеник, народен представител
* [[Иван Радов]] (ІІ.1844 - 1.V.1912) - учител, свещеник, народен представител
* [[Иван Абаджиев]] (р. 1932), щангист
* [[Иван Абаджиев]] (р. 1932), щангист
* [[Марин Вачков]] (1922-1998), политик
* [[Марин Вачков]] (1922-1998), политик
Ред 115: Ред 113:
* [[Жеко Радев]] (1875-1934), географ
* [[Жеко Радев]] (1875-1934), географ
* [[Леон Суружон]] (1913-2007), цигулар
* [[Леон Суружон]] (1913-2007), цигулар
Проф.Симеон Русакиев (1910 - 1991)
* [[Симеон Русакиев]] (1910 - 1991), професр


==Външни препратки==
==Външни препратки==

Версия от 16:45, 2 януари 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Нови пазар.

Нови пазар
Панорамен изглед към града.
Панорамен изглед към града.
Общи данни
Население12 481 души[1] (15 март 2024 г.)
350 души/km²
Землище35,622 km²
Надм. височина156 m
Пощ. код9900
Тел. код0537
МПС кодН
ЕКАТТЕ52009
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Нови пазар
Георги Георгиев
(БСП за България; 2019)
Адрес на общината
ул. "Васил Левски" № 3
Уебсайтwww.novipazar.acstre.com/BG.php
Нови пазар в Общомедия

Нови пазар е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Нови пазар. Населението на града към края на 2009 година е 12 673 жители[2][3][4], което го прави второто по големина населено място в областта.

География

Градът е разположен в котловината между Шуменското, Лудогорското и Провадийското плато, в Дунавската равнина. Съседни на Нови пазар градове са Каспичан и Плиска, намира се на около 22 км източно от град Шумен. През града преминава Крива река, която се влива в Провадийската река, част от Черноморската отточна област.

История

Часовниковата кула в центъра на града

Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434 експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Представена е културата на племената и народите населявали новопазарския район от старокаменната епоха до Късното средновековие. Множеството селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града[5]. Открито е крайпътно римско селище, свързващо Марцианопол и Абритус на име Динея. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости (4 - 6 век), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село Войвода).

Възраждане

През 1840 година, в града се открива килийно училище (сега къща-музей), през 1826 година в центъра на града е построена часовникова кула, днес обявена за паметник на културата. Читалището в Нови пазар е основано през 1872 година.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):

Население на Нови пазар
1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
5 477 9 138 12 467 15 754 16 320 14 284 13 542 13 025 12 858 12 673

Национален статистически институт[6], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[7]

Религия

Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци. Православието е водещата религия. В града има един православен храм "Св.Петка", построен през 1850 година по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки Варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници.

Списък на свещениците служили в храм "Св. Петка" - гр. Нови пазар

1. Свещеник Рафаил ( 1852 г. ? - неизв. ) 2. Свещеник Илия Вълчев от с. Кортен ( до 1860 г. ? ) 3. Свещеник Димитър Събев ( 1860 – 1869 ) 4. Свещеник Никола Варбичански от с. Върбица ( 1869 – 1879 ) 5. Свещеник Стефан Варбичански от с. Върбица ( 1869 – 1879 ) 6. Свещеник Климент Каспичански ( април 1879 ) 7. Свещ. Михаил Львович 131–ви Тирасполски полк ( май-юни 1879 ) 8. Свещ. Желязко Градев ( юли 1879 – февр. 1881 ) 9. Свещ. Димитрий Неделчев ( окт. 1881 – 1898 ) 10. Свещ. Константин Дъновски от гр. Варна ( ян. 1899 – фев. 1901 ) 11. Свещ. Михаил Димитров от гр. Самоков ( фев. 1901 – фев. 1913 ) 12. Свещ. Ананий Анастасов от Македония ( фев. 1913 – ян. 1916 ) 13. Прот. Димитър Дафинов от с. Михалич ( дек. 1915 - юни 1935 ) 14. Свещ. Атанас Радушев ( май 1928 – ное 1943 ) 15. Свещеноиконом Рафаил Петров Иванов ( юни 1935 – ян. 1983 ) 16. Свещеноиконом Дамян Драгоев ( сеп. 1945 – ян. 1979 ) 17. Свещеноиконом Павел Димитров Андреев ( апр. 1972 – дек 1993 ) 18. Прот. Стефан Каменов от с. Мировци ( юни 1976 – март 1997 ) 19. Свещеноиконом Йордан Георгиев Найденов ( фев. 1984 – фев. 1991 ) 20. Иконом Димо Стоянов Костов от с. Дончево ( ян. 1994 – досега ) 21. Свещ. Петър Стефанов Кунев от гр. Плиска ( май 1994 – юни 1998 ) 22. Прот. Андрей Тошев Стефанов от гр. В. Търново ( март 1997 – досега )

В града функционира и джамия.

Култура

Галерия "Петър Персенгиев"

Образование

В града функционират 4 средни училища: СОУ „Васил Левски“, СОУ „Хан Исперих“, ПГХТД „Проф. д-р Асен Златаров“ и Професионална гимназия по селско стопанство. 1 основно училище: ОУ „Никола Й. Вапцаров“ 1 помощно училище: ПУ „Станата“

Театри

Дават се представления на известни артисти и трупи от цялата страна. Официалната театрална трупа на гр. Нови пазар е "Мелпоарт" с режисьор Злати Златев. Трупата има много изяви на големи театрални конкурси. В града има любителска и детска трупа с ръководител Мехнур Галиб.

Музеи

В града има картинна галерия, която носи името на известния художник Петър Персенгиев. В галерията редовно се провеждат изложби на художници и занаятчии от града, както и на млади таланти от местните училища. В сградата на галерията се помещава и исторически музей.

Побратимени градове

През месец юли 2012 г. е подписан договора за побратимяване между Нови пазар и турския град Инегьол между кметовете на двете общини Алинур Акташ и Румен Панайотов.

Редовни събития

  • 14 октомври е храмов празник и ден на града. Всяка година в дните около празника се провежда традиционият панаир.
  • Пазарен ден е петък
  • От няколко години в града се провеждат и два национални музикални конкурса: "Танцуващи клавиши" за акордеонисти основан от Стефан Петков и "Вълшебни ритми" за гайдари.
  • 01-02 мая - Станата пее -Събор на целия град изнесен в местността Станата (6 Км) от центъра на града .

Известни личности

Родени в Нови пазар

Външни препратки

Източник