Нови пазар: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
{{основна|Динея}} |
{{основна|Динея}} |
||
[[Файл:Novi-pazar-clocktower-2.jpg|left|thumb|150px|Часовниковата кула в центъра на града]] |
[[Файл:Novi-pazar-clocktower-2.jpg|left|thumb|150px|Часовниковата кула в центъра на града]] |
||
[[Картинка:Novi-Pazar-Ilikeliljon.jpg|right|thumb|220п|Изглед от Нови пазар]] |
|||
Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434 експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на [[художествена галерия|художествената галерия]] на централната градска улица. Представена е културата на [[Племе|племената]] и народите населявали новопазарския район от [[старокаменна епоха|старокаменната]] епоха до Късното [[средновековие]]. Множеството [[селище|селища]], [[крепост]]и и [[некропол]]и, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто]] българско царство, свидетелстват че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града<ref>http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2</ref>. Открито е крайпътно римско селище, свързващо [[Марцианопол]] и [[Абритус]] на име [[Динея]]. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости ([[4 век|4]] - [[6 век]]), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село [[Войвода (село)|Войвода]]). |
Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434 експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на [[художествена галерия|художествената галерия]] на централната градска улица. Представена е културата на [[Племе|племената]] и народите населявали новопазарския район от [[старокаменна епоха|старокаменната]] епоха до Късното [[средновековие]]. Множеството [[селище|селища]], [[крепост]]и и [[некропол]]и, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто]] българско царство, свидетелстват че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града<ref>http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2</ref>. Открито е крайпътно римско селище, свързващо [[Марцианопол]] и [[Абритус]] на име [[Динея]]. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости ([[4 век|4]] - [[6 век]]), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село [[Войвода (село)|Войвода]]). |
||
Ред 46: | Ред 45: | ||
==Религия== |
==Религия== |
||
Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци. |
Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци. |
||
<nowiki> </nowiki>Православието е водещата религия. В града има един православен храм "Св.Петка", построен през 1850 година по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки Варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр.Шумен, с.Ивански, с.Тича, гр.Велики Преслав, кв.Дивдядово и гр.Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници. |
<nowiki> </nowiki>Православието е водещата религия. В града има един православен храм "Св.Петка", построен през 1850 година по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки Варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници. |
||
'''Списък на свещениците служили в храм "Св. Петка" - гр. Нови пазар''' |
'''Списък на свещениците служили в храм "Св. Петка" - гр. Нови пазар''' |
||
Ред 106: | Ред 104: | ||
== Известни личности == |
== Известни личности == |
||
; Родени в Нови пазар |
; Родени в Нови пазар |
||
* [[Иван Радов]] (ІІ.1844 - 1.V.1912) - учител, свещеник, народен представител |
|||
* [[Иван Абаджиев]] (р. 1932), щангист |
* [[Иван Абаджиев]] (р. 1932), щангист |
||
* [[Марин Вачков]] (1922-1998), политик |
* [[Марин Вачков]] (1922-1998), политик |
||
Ред 115: | Ред 113: | ||
* [[Жеко Радев]] (1875-1934), географ |
* [[Жеко Радев]] (1875-1934), географ |
||
* [[Леон Суружон]] (1913-2007), цигулар |
* [[Леон Суружон]] (1913-2007), цигулар |
||
* [[Симеон Русакиев]] (1910 - 1991), професр |
|||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
Версия от 16:45, 2 януари 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нови пазар.
Нови пазар | |
Панорамен изглед към града. | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 12 481 души[1] (15 март 2024 г.) 350 души/km² |
Землище | 35,622 km² |
Надм. височина | 156 m |
Пощ. код | 9900 |
Тел. код | 0537 |
МПС код | Н |
ЕКАТТЕ | 52009 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Шумен |
Община – кмет | Нови пазар Георги Георгиев (БСП за България; 2019) |
Адрес на общината | |
ул. "Васил Левски" № 3 | |
Уебсайт | www.novipazar.acstre.com/BG.php |
Нови пазар в Общомедия |
Нови пазар е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Нови пазар. Населението на града към края на 2009 година е 12 673 жители[2][3][4], което го прави второто по големина населено място в областта.
География
Градът е разположен в котловината между Шуменското, Лудогорското и Провадийското плато, в Дунавската равнина. Съседни на Нови пазар градове са Каспичан и Плиска, намира се на около 22 км източно от град Шумен. През града преминава Крива река, която се влива в Провадийската река, част от Черноморската отточна област.
История
Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434 експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Представена е културата на племената и народите населявали новопазарския район от старокаменната епоха до Късното средновековие. Множеството селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града[5]. Открито е крайпътно римско селище, свързващо Марцианопол и Абритус на име Динея. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости (4 - 6 век), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село Войвода).
Възраждане
През 1840 година, в града се открива килийно училище (сега къща-музей), през 1826 година в центъра на града е построена часовникова кула, днес обявена за паметник на културата. Читалището в Нови пазар е основано през 1872 година.
Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):
1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
5 477 | 9 138 | 12 467 | 15 754 | 16 320 | 14 284 | 13 542 | 13 025 | 12 858 | 12 673 | |
Национален статистически институт[6], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[7] |
Религия
Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци. Православието е водещата религия. В града има един православен храм "Св.Петка", построен през 1850 година по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки Варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници.
Списък на свещениците служили в храм "Св. Петка" - гр. Нови пазар
1. Свещеник Рафаил ( 1852 г. ? - неизв. ) 2. Свещеник Илия Вълчев от с. Кортен ( до 1860 г. ? ) 3. Свещеник Димитър Събев ( 1860 – 1869 ) 4. Свещеник Никола Варбичански от с. Върбица ( 1869 – 1879 ) 5. Свещеник Стефан Варбичански от с. Върбица ( 1869 – 1879 ) 6. Свещеник Климент Каспичански ( април 1879 ) 7. Свещ. Михаил Львович 131–ви Тирасполски полк ( май-юни 1879 ) 8. Свещ. Желязко Градев ( юли 1879 – февр. 1881 ) 9. Свещ. Димитрий Неделчев ( окт. 1881 – 1898 ) 10. Свещ. Константин Дъновски от гр. Варна ( ян. 1899 – фев. 1901 ) 11. Свещ. Михаил Димитров от гр. Самоков ( фев. 1901 – фев. 1913 ) 12. Свещ. Ананий Анастасов от Македония ( фев. 1913 – ян. 1916 ) 13. Прот. Димитър Дафинов от с. Михалич ( дек. 1915 - юни 1935 ) 14. Свещ. Атанас Радушев ( май 1928 – ное 1943 ) 15. Свещеноиконом Рафаил Петров Иванов ( юни 1935 – ян. 1983 ) 16. Свещеноиконом Дамян Драгоев ( сеп. 1945 – ян. 1979 ) 17. Свещеноиконом Павел Димитров Андреев ( апр. 1972 – дек 1993 ) 18. Прот. Стефан Каменов от с. Мировци ( юни 1976 – март 1997 ) 19. Свещеноиконом Йордан Георгиев Найденов ( фев. 1984 – фев. 1991 ) 20. Иконом Димо Стоянов Костов от с. Дончево ( ян. 1994 – досега ) 21. Свещ. Петър Стефанов Кунев от гр. Плиска ( май 1994 – юни 1998 ) 22. Прот. Андрей Тошев Стефанов от гр. В. Търново ( март 1997 – досега )
В града функционира и джамия.
Култура
Образование
В града функционират 4 средни училища: СОУ „Васил Левски“, СОУ „Хан Исперих“, ПГХТД „Проф. д-р Асен Златаров“ и Професионална гимназия по селско стопанство. 1 основно училище: ОУ „Никола Й. Вапцаров“ 1 помощно училище: ПУ „Станата“
Театри
Дават се представления на известни артисти и трупи от цялата страна. Официалната театрална трупа на гр. Нови пазар е "Мелпоарт" с режисьор Злати Златев. Трупата има много изяви на големи театрални конкурси. В града има любителска и детска трупа с ръководител Мехнур Галиб.
Музеи
В града има картинна галерия, която носи името на известния художник Петър Персенгиев. В галерията редовно се провеждат изложби на художници и занаятчии от града, както и на млади таланти от местните училища. В сградата на галерията се помещава и исторически музей.
Побратимени градове
През месец юли 2012 г. е подписан договора за побратимяване между Нови пазар и турския град Инегьол между кметовете на двете общини Алинур Акташ и Румен Панайотов.
Редовни събития
- 14 октомври е храмов празник и ден на града. Всяка година в дните около празника се провежда традиционият панаир.
- Пазарен ден е петък
- От няколко години в града се провеждат и два национални музикални конкурса: "Танцуващи клавиши" за акордеонисти основан от Стефан Петков и "Вълшебни ритми" за гайдари.
- 01-02 мая - Станата пее -Събор на целия град изнесен в местността Станата (6 Км) от центъра на града .
Известни личности
- Родени в Нови пазар
- Иван Радов (ІІ.1844 - 1.V.1912) - учител, свещеник, народен представител
- Иван Абаджиев (р. 1932), щангист
- Марин Вачков (1922-1998), политик
- Александър Върбанов (р. 1964), щангист
- Маргарита Георгиева (р. 1951), филолог
- Мариус Куркински (р. 1969), актьор и режисьор
- Марин Петров (р. 1988), футболист
- Жеко Радев (1875-1934), географ
- Леон Суружон (1913-2007), цигулар
- Симеон Русакиев (1910 - 1991), професр
Външни препратки
- Официален сайт на общината
- Сайт на община Нови пазар
- Официален сайт на Районния съд
- Официален сайт на "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Добри Беров" ЕООД
- Сайт на средно общообразователно училище "Васил Левски"
Източник
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2
- ↑ Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
|