Луций Скрибоний Либон (консул 34 пр.н.е.): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Римски републикански консули]] |
[[Категория:Римски републикански консули]] |
||
[[Категория:Скрибонии]] |
[[Категория:Скрибонии]] |
||
[[tr:Lucius Scribonius Libo]] |
Версия от 12:36, 4 януари 2015
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Скрибоний Либон.
Луций Скрибоний Либон (Шаблон:Lang-la, * 90 пр.н.е.?) e политик и генерал на късната Римска република през 1 век пр.н.е.
Той е син на Луций Скрибоний Либон (претор 80 пр.н.е.?) и Сенция и брат на Скрибония, втората съпруга на Октавиан Август.
През 34 пр.н.е. Либон e избран за консул. Колегата му Марк Антоний е само един ден консул.
През 62 пр.н.е. Либон e магистър на Монетния двор и вероятно 56 пр.н.е. народен трибун.[1] През гражданската война 49 пр.н.е. той e легат на Помпей и командва заедно с Марк Октавий флотни части на Адрия, с които той има победа против Публий Корнелий Долабела и пленява Гай Антоний. След смъртта на Марк Калпурний Бибул 48 пр.н.е. Либон поема командото на помпеянската флота, но не успява да спре преминаването на Марк Антоний от Брундизиум в Гърция.
След битката при Фарсала Либон се оттегля за няколко години в частния си жовот. Когато триумвирите през 43 пр.н.е. го проскрибират, той отива при зет си Секст Помпей на Сицилия и му става най-важният съветник за следващите години. Либон урежда брака на сестра си Скрибония с Октавиан (po-късния Август). В договора от Мизенум 39 пр.н.е. той е предвиден за консул на следващата година, но не може да встъпи в служба, заради отново избухналата гражданска война. След смъртта на Помпей 35 пр.н.е. Либон се включва при Марк Антоний, с когото става заедно консул през 34 пр.н.е.
Баща е на Скрибония, която става съпруга на Секст Помпей и майка на Помпея Магна.
Неговите внуци (по-стари реконструкции синове) са Луций Скрибоний Либон, консул 16 г. сл.н.е. и Марк Скрибоний Либон Друз, който 16 г. е обвинен в заговор против Тиберий.
Литература
- Walter Eder, Scribonius I. 10., Der Kleine Pauly, Bd. 5 (1975), Sp. 54.
- T. Robert S. Broughton, The Magistrates of the Roman Republic, Vol II (1952).
- Holmes, T. Rice, The Roman Republic and the Founder of the Empire, Vol. III (1923)
- Syme, Ronald, The Roman Revolution, Clarendon Press, Oxford, 1939.
- Anthon, Charles & Smith, William, A New Classical Dictionary of Greek and Roman Biography, Mythology and Geography (1860).