Шестоднев (Йоан Екзарх): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + кат
м →‎Източници: корекция
Ред 11: Ред 11:
==== Източници ====
==== Източници ====
Творбата е компилация от различни автори, но Йоан Екзарх прави свой оригинални допълнения.
Творбата е компилация от различни автори, но Йоан Екзарх прави свой оригинални допълнения.
* [[Василий Велики]] (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.

* [[Йоан Филопон]] (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света").
'''Василий Велики''' (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.
* [[Севериан Гавалски]] (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.

* [[Аристотел]] (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.
'''Йоан Филопон''' (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света").

'''Севериан Гавалски''' (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.

'''[[Аристотел]]''' (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.


==== Композиция ====
==== Композиция ====

Версия от 14:23, 10 октомври 2006

Шестоднев

"Книга за вечните въпроси" - израз на желанието на средновековния българин за знание

Жанрови особености

Философскотълкователен жанр; философско съчинение с естествено научно съдържание и тълкователно-нравоучителен характер.

Израз е на стремежа на средновековния книжовник да обхване божието творение в картината на света и да изясни същността на сътворението. Принципа при изграждане на текста е сакрализираната представа за последователността на божиите дела. Книгата е предназначена не за обикновения човек, а за образования читател (кръгът около княз Симеон и новосъзадаващото се българско духовенство.

Източници

Творбата е компилация от различни автори, но Йоан Екзарх прави свой оригинални допълнения.

  • Василий Велики (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.
  • Йоан Филопон (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света").
  • Севериан Гавалски (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.
  • Аристотел (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.

Композиция

Книгата е изградена от Пролог и шест части.(Шест философски беседи, които опразяват последователността на божиите действия при сътворението на Света. Всяко едно слово е посветено на отделен ден от седмицата.)

Пролог - Представен е собственият творчески процес и има обръщение към княз Симеон.

Първото слово е посветено на сътворяването на светлината и мрака, на небето и земята.

Второто - на водата и твърдта.

Третото - на растенията.

Четвъртото - на небесните светила.

Петото - на сътворяването на животните.

Шестото - на човека.

Специфика на естественото научно познание

- Различава се много от съвремените ни представи. - То е съчетание от образно и логическо осмисляне на творението. - Книгата е наследник на ранно-християнските енциклопедични традиции. Популярни съчинения, в които се описва светът и се правят опити за интерпретацията му. - Различните науки не са разделени според темата на изследване. - Картината на света е йерархична. Темата за превъзходството на човека над останалите живи твари е застъпено многократно Според Йоан Екзарх човекът заема най-висшето място в творението, защото е създадено по божи "образ и подобие" и носи частица от божия дух. - Разказва се за устройството на човешкото тяло, за различните създания, за природните явления. Дават се данни и за зодиите.

Обща характеристика

Утрвърждава се християнският възглед в българската култура и се дават представи за неговото създаване. Внася в историята на България една завършена, философски цялостна картина на света. Използват се основните похвати на логиката - сравняване и тълкуване.