Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Български просветни дейци от Тракия using HotCat |
|||
Ред 20: | Ред 20: | ||
Завръща се в България и работи като учител в [[Сливен]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]] и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник и ръководител на [[ВРО]]. Псевдонимите му са ''Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис''. |
Завръща се в България и работи като учител в [[Сливен]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]] и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник и ръководител на [[ВРО]]. Псевдонимите му са ''Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис''. |
||
За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. След [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]] е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени (1873). Учител в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с [[Васил Йонков (Гложанеца)]] и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия). |
За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. След [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]] е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с [[Васил Йонков (Гложанеца)]] и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия). |
||
Участва като преводач в Руската императорска армия през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
Участва като преводач в Руската императорска армия през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове]] през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904-1906). |
След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове]] през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904-1906). |
||
==Съчинения== |
==Съчинения== |
Версия от 13:52, 12 януари 2015
- Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов (офицер).
Атанас Узунов | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Народен представител в: III ВНС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Анастасия Желязкова |
Атанас Цвятков Узунов е български националреволюционер и лидер на ВРО.
Биография
Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на Анастасия Желязкова. Семейството му се преселва в Цариград (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в Николаев (1865-1871).
Завръща се в България и работи като учител в Сливен (1872). Влиза във връзка с Васил Левски и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски БРЦК го определя за негов заместник и ръководител на ВРО. Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис.
За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. След покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с Васил Йонков (Гложанеца) и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в Орел (Русия).
Участва като преводач в Руската императорска армия през Руско-турската война (1877-1878).
Окръжен управител в Лозенград (1878), служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в Ловеч (1882-1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал (1880).
Привърженик на Либералната партия. Народен представител (1886-1887).
След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към Българската екзархия в Цариград (1904-1906).
Съчинения
- Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов, Букурещ, 1876.
- Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени), София, 1880.
Литература
- Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова ; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София : Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
- Димитрова, Е., Заместникът на Левски. Атанас Узунов, София : ОФ, 1987.