Александър Держански: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м смяна на шаблон + Категория:Възпитаници на Софийския университет
Ред 1: Ред 1:
{{Учен информация
{{Биография инфо
| име = Александър Держански
|име = Александър Держански
|ширина на кутията =
| портрет =
|портрет =
| описание = български физик
|ширина на картинката =
| роден-дата = {{Дата на раждане и години|1933|2|10}}
|описание = български физик
| роден-място = [[София]], [[България]]
|роден-дата = {{дрг|1933|2|10|1}}
|роден-място = [[София]], [[Царство България]]
|починал-дата =
|починал-място =
|живял в =
|гражданство =
|националност = {{България}}
|народност =
|професия =
|работил в = [[Българска академия на науките]]
|алма матер = [[Софийски университет]]
|научен ръководител =
|известни студенти =
|известен с = градиентния [[флексоелектричество|флексоелектричен]] ефект в нехомогенно електрично поле
|author_abbrev_bot =
|author_abbrev_zoo =
|повлиян от =
|повлиял =
|награди =
|религиозни възгледи =
|бележки =
|подпис =
}}
}}


'''Александър Иванов Держански''' е [[България|български]] [[физик]], работил главно в областта на [[физика на частично подредените системи|физиката на частично подредените системи]]. Сред най-известните му открития е градиентният [[флексоелектричество|флексоелектричен]] ефект в нехомогенно електрично поле.
'''Александър Иванов Держански''' е [[България|български]] [[физик]], работил главно в областта на [[физика на частично подредените системи|физиката на частично подредените системи]]. Сред най-известните му открития е градиентният [[флексоелектричество|флексоелектричен]] ефект в нехомогенно електрично поле.


== Биография ==
Александър Держански е роден през [[1933]] година в [[София]]. През 1953 година завършва физика в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]], след което работи във [[Физически институт|Физическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН). През 1966 година основава първата в страната лаборатория по [[ядрен магнитен резонанс]], а през 1973 година - сектор за [[течен кристал|течни кристали]] при [[Институт по физика на твърдото тяло|Института по физика на твърдото тяло]]. През 1982-1988 година ръководи секция по [[физикохимия]] на [[мембрана|мембраните]] в [[Институт по биофизика|Централната лаборатория по биофизика]].
Александър Держански е роден през [[1933]] г. в [[София]]. През 1953 г. завършва физика в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]], след което работи във [[Физически институт|Физическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН). През 1966 г. основава първата в страната лаборатория по [[ядрен магнитен резонанс]], а през 1973 г. - сектор за [[течен кристал|течни кристали]] при [[Институт по физика на твърдото тяло|Института по физика на твърдото тяло]]. През 1982-1988 г. ръководи секция по [[физикохимия]] на [[мембрана|мембраните]] в [[Институт по биофизика|Централната лаборатория по биофизика]].


От 1995 година е член-кореспондент, а от 2008 година - академик на БАН.
От 1995 година е член-кореспондент, а от 2008 година - академик на БАН.


{{СОРТКАТ:Держански, Александър}}

{{DEFAULTSORT:Держански, Александър}}
[[Категория:Български физици]]
[[Категория:Български физици]]
[[Категория:Български физикохимици]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Български физикохимици]]
[[Категория:Родени в София]]

Версия от 17:30, 14 януари 2015

Шаблон:Учен информация

Александър Иванов Держански е български физик, работил главно в областта на физиката на частично подредените системи. Сред най-известните му открития е градиентният флексоелектричен ефект в нехомогенно електрично поле.

Биография

Александър Держански е роден през 1933 г. в София. През 1953 г. завършва физика в Софийския държавен университет, след което работи във Физическия институт на Българската академия на науките (БАН). През 1966 г. основава първата в страната лаборатория по ядрен магнитен резонанс, а през 1973 г. - сектор за течни кристали при Института по физика на твърдото тяло. През 1982-1988 г. ръководи секция по физикохимия на мембраните в Централната лаборатория по биофизика.

От 1995 година е член-кореспондент, а от 2008 година - академик на БАН.