Манга

Manga пренасочва насам. За турската рок група вижте maNga (група).

Манга е японската дума за комикси и карикатури. Създателят (авторът) на манга се нарича мангака. Извън Япония думата се употребява за означаване на комикси, създадени първоначално в Япония (т.е. японски комикси, комикси в японски стил), но понякога се прилага и за чуждестранни комикси, които наподобяват стила на японската манга.

Мангата има почитатели от почти всички социални слоеве и възрастови групи. Темите, които се засягат в манга творбите, са разнообразни: спорт, романтика, историческа драма, комедия, сапунена опера, фентъзи, научна фантастика, мистерия, ужаси, включително порнографска манга (наричана хентай), и др.

Мангата обикновено се създава в черно-бял цвят, понякога с изключение на кориците и първите няколко страници. Причините за това са няколко: свързано е с традиционната японска живопис, а освен това значително опростява създаването на комикса. Въпреки това съществуват и изцяло цветни манга произведения, а в някои случаи и традиционно черно-бели манга творби имат и празнични броеви, които са цветни.

Най-популярните манга творби често се адаптират за аниме (японски анимации, с характерен графичен стил), като сценарият обикновено се преработва, за да се привлече по-широка публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В англоговорящите страни съществува широко разпространеното грешно схващане, че думата „манга“ се отнася за японската анимация („аниме“ е правилният термин за това). Това отчасти е резултат от факта, че името и логото на една от най-големите компании разпространители на японска анимация сред западната публика е Manga Entertainment.

Публикации

История

Още от самото зараждане на японската култура съществуват рисунки, наподобяващи по идеи и структура днешните манга комикси. Археолозите са открили плочи с подобни изображения дори в древни японски гробници. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер. Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 г. Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война, когато окончателно се формира модерната манга като вид изкуство. С други думи, съвременната манга, която се разпространява в момента, е мангата, която се е появила след ВСВ. Този вид манга има вече половинвековна история.

Съвременната манга води своето начало от един единствен гений — Осаму Тезука. През 1947 г. Тезука взима книгата на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“ за вдъхновение за манга версия на книгата, наречена „Новият Остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е деветнадесетгодишен студент по медицина. Новият Остров на съкровищата има зачатъците на новия синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга артисти (мангаки). Самият Тазука продължил да рисува манга до своята смърт през 1989 г. Негови са и някои от най-популярните творби като „Astro Boy“ („Астро момче“).

Последвалото войната десетилетие вижда появата на още много манга артисти освен Тезука, което довежда до същинска манга мания. Въпреки това, мангата все още се смята за детски жанр. Но тези, които израснали, четейки манга, открили, че не могат така лесно да зарежат навика след като достигнали зрелостта. Това било поколението след войната — манга поколението. Заради увлечението си по мангата между хората от това поколение и предишното се образувала голяма дупка/празнина. С разпространението на глобализацията, мангите придобиват и редица европейски или европодобни черти.

До късните шестдесет години на 20. век, манга-поколението стават студенти и модерната манга стига до своя решаващ момент и придобива внушителни размери. По това време хората започват да виждат мангата, която се харесвала на студентите, като вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с ентусиазъм приема тази новопоявила се медия и по този начин се стига до настоящия вид на японската манга.

Днешната манга включва почти всичко: от книжки с вицове до мелодрама, научна фантастика, литературни произведения като романи до пътеписи, и даже упътвания за учебни и дидактични цели.

Разпространение и влияние

Манга и аниме продукциите стават все по-популярни по цял свят, като влиянието им става все по-осезаемо от края на 20. век и началото на 21. поради увеличената дистрибуция на манга творби за чужбина и засиления интерес на чужденци. Често като най-силно влиянието на манга произведенията е приписвано над западната цивилизация и култура, особено англоговорящата, френскоговорящата и т.н. В България мангата и аниметата като видове изкуство също придобиват широка популярност в ерата на Интернет (особено в периода след края на 20-ти век), поради която онлайн дигиталното разпространение, следене, набавяне и дискутиране на тези аспекти (културни артефакти/продукти) от японската култура става все по-лесно и общодостъпно.

Особености

Демографско деление на аудиторията

Характерна черта на японските комикси е възрастовото и полово потребителско таргетиране. Японската манга се дели на следните категории, спрямо годините (възрастта) на читателите, към които са насочени списанията, в които тя се появява:

• Първата категория включва списания за деца (yonenshi), списания за тийнейжъри (shonenshi) и “младежки” списания (yangushi, също под името seinenshi), които привличат читатели от късните юношески години до около тридесетгодишните.
• Втората група включва списания за възрастни (seinenshi, като seinen означава повече възрастен, от колкото младеж — или otonashi), които са предназначени за по-зрели читатели и нямат горна граница на възрастовата група.
• Мангата, която е предназначена повече за жени, също се дели на възрастови групи: за момичета (shojoshi) и за “дами” (познати под името на японското произношение на английското „ladies“ или „redizu“). Мангата за жени обикновено се отличава със специфични типове герои, както и присъщо граматично и графично оформление, подходящи за женска аудитория.

Освен възрастовото и полово потребителско поделение, съществува и по-малко застъпено групово-служебно-професионално такова, при което манга произведенията са специално предназначени за определени социокултурни групи (напр. определени професии).

Други характеристики

Посоката на четене на страници в една традиционна манга (поредицата от числа показва последователността на стъпките при четене).

За разлика от повечето комикси по света, които най-често следват европейския маниер на графично оформление на комикса, мангата се характеризира със силно застъпване на техническото майсторство и оформянето на отделните визуални елементи (вкл. вниманието към детайлите), които съставляват комикс панелите (така се наричат страниците с правоъгълни кутии, които съставляват един комикс). Сред по-популярните оразличаващи характеристики на манга произведенията най-голямо значение обикновено се поставя на следните:

• Посоката на четене на манга е отдясно-наляво и отгоре-надолу, за разлика от европейските комикси, които се четат отляво-надясно и отгоре-надолу.
• Може да се твърди, че мангата често по-добре илюстрира душевните състояния и емоциите на персонажите от други видове комикси.
• Стила на рисунките може да варира в големи размери между различните мангака творци, които спомага за разнообразието на външния вид.
• Манга творбите са с характерен графичен стил и оформление, особено уникален в частта за формите на човешката анатомия, по които силно се различават от европейските комикси (като последните са по-скоро по европейски окарикатурени или реалистични изрисувани). Такива черти на мангата включват по-големи и заоблени очи, голямо разнообразие от лицеви физиономии, както и редица графични знаци (често изписвани върху или близо до лицето на персонаж), които изразяват определени емоции. Част от тези знаци, показващи настроение или състояние, наподобяват стилизирани емотикони.
• Перспективата, гледната точка, графичното отразяване на действието, светлосенките и други аспекти на японските комикси са оприличавани често като по-разчупени и разнообразни от тези при европейските им събратя.
• Наличието на японските писмени системи като език (въпреки че съществуват и официални преводи, както и неофициални преводи от фенове, наречени фенсканпреводи или сканлации (на англ. scanlations)).
• В съвременните комикси е силно застъпена употребата на неологизми, научно-технически термини, чуждестранни (особено английска) и японоограничена лексика. Също така фантастичните елементи са често силно застъпени.

Вижте също

• комикс
• аниме
• Япония
• японска култура
• японска попкултура
• азиатско изкуство
• изобразително изкуство

Източници

• Allison, Anne (2000). "Sailor Moon: Japanese superheroes for global girls". In Craig, Timothy J. Japan Pop! Inside the World of Japanese * Popular Culture. Armonk, New York: M.E. Sharpe. ISBN 978-0-7656-0561-0.
• Arnold, Adam (2000). "Full Circle: The Unofficial History of MixxZine". Retrieved 19 December 2007.
• Bacon, Michelle (14 April 2005). "Tangerine Dreams: Guide to Shoujo Manga and Anime". Retrieved 1 April 2008.
• Berger, Klaus (1992). Japonisme in Western Painting from Whistler to Matisse. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-37321-2.
• Boilet, Frédéric (2001). Yukiko's Spinach. Castalla-Alicante, Spain: Ponent Mon. ISBN 84-933093-4-6.
• Boilet, Frédéric; Takahama, Kan (2004). Mariko Parade. Castalla-Alicante, Spain: Ponent Mon. ISBN 84-933409-1-X.
• Bosker, Bianca (31 August 2007). "Manga Mania". The Wall Street Journal. Retrieved 1 April 2008.
• Bouquillard, Jocelyn; Marquet, Christophe (1 June 2007). Hokusai: First Manga Master. New York: Abrams. ISBN 0-8109-9341-4.
• Brenner, Robin E. (2007). Understanding Manga and Anime. Westport, Connecticut: Libraries Unlimited/Greenwood. ISBN 978-1-59158-332-5.
• Clements, Jonathan; McCarthy, Helen (2006). The Anime Encyclopedia: A Guide to Japanese Animation Since 1917, Revised and Expanded * * * * Edition. Berkeley, California: Stone Bridge Press. ISBN 1-933330-10-4.
• Crandol, Mike (14 January 2002). "The Dirty Pair: Run from the Future". Anime News Network. Retrieved 4 March 2008.
• Cube (18 December 2007). 2007年のオタク市場規模は1866億円―メディアクリエイトが白書 (in Japanese). Inside for All Games. Retrieved 18 December 2007.
• "Dark Horse buys Studio Proteus" (Press release). Dark Horse Comics. 6 February 2004.
• Drazen, Patrick (2003). Anime Explosion! The What? Why? & Wow! of Japanese Animation. Berkeley, California: Stone Bridge. ISBN 978-1-880656-72-3.
• Farago, Andrew (30 September 2007). "Interview: Jason Thompson". The Comics Journal. Retrieved 4 March 2008.
• Fishbein, Jennifer (26 December 2007). "Europe's Manga Mania". BusinessWeek. Retrieved 29 December 2007.
• Gardner, William O. (November 2003). "Attack of the Phallic Girls". Science Fiction Studies (88). Retrieved 5 April 2008.
• Glazer, Sarah (18 September 2005). "Manga for Girls". The New York Times. Retrieved 4 March 2008.
• Gravett, Paul (2004). Manga: Sixty Years of Japanese Comics. New York: Harper Design. ISBN 1-85669-391-0.
• Gravett, Paul (15 October 2006). "Gekiga: The Flipside of Manga". Retrieved 4 March 2008.
• Griffiths, Owen (22 September 2007). "Militarizing Japan: Patriotism, Profit, and Children's Print Media, 1894–1925". Japan Focus. Retrieved 16 December 2008.
• Isao, Shimizu (2001). "Red Comic Books: The Origins of Modern Japanese Manga". In Lent, John A. Illustrating Asia: Comics, Humor Magazines, and Picture Books. Honolulu, Hawaii: University of Hawai'i Press. ISBN 978-0-8248-2471-6.
• Ito, Kinko (2004). "Growing up Japanese reading manga". International Journal of Comic Art (6): 392–401.
• Ito, Kinko (2005). "A history of manga in the context of Japanese culture and society". The Journal of Popular Culture 38 (3): 456–475. doi:10.1111/j.0022-3840.2005.00123.x. Retrieved 5 April 2008.
• Johnston-O'Neill, Tom (3 August 2007). "Finding the International in Comic Con International". The San Diego Participant Observer. Retrieved 5 April 2008.
• Katzenstein, Peter J.; Shiraishi, Takashi (1997). Network Power: Japan in Asia. Ithaca, New York: Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-8373-8.
• Kern, Adam (2006). Manga from the Floating World: Comicbook Culture and the Kibyōshi of Edo Japan. Cambridge: Harvard University Press. ISBN 978-0-674-02266-9.
• Kern, Adam (2007). "Symposium: Kibyoshi: The World's First Comicbook?". International Journal of Comic Art (9): 1–486.
• Kinsella, Sharon (2000). Adult Manga: Culture and Power in Contemporary Japanese Society. Honolulu, Hawaii: University of Hawai'i Press. ISBN 978-0-8248-2318-4.
• Kittelson, Mary Lynn (1998). The Soul of Popular Culture: Looking at Contemporary Heroes, Myths, and Monsters. Chicago: Open Court. ISBN 978-0-8126-9363-8.
• Lee, William (2000). "From Sazae-san to Crayon Shin-Chan". In Craig, Timothy J. Japan Pop!: Inside the World of Japanese Popular Culture. Armonk, New York: M.E. Sharpe. ISBN 978-0-7656-0561-0.
• Lent, John A. (2001). Illustrating Asia: Comics, Humor Magazines, and Picture Books. Honolulu, Hawaii: University of Hawaii Press. ISBN 0-8248-2471-7.
• Leonard, Sean (12 September 2004). "Progress Against the Law: Fan Distribution, Copyright, and the Explosive Growth of Japanese Animation". Retrieved 19 December 2007.
• Lone, Stewart (2007). Daily Lives of Civilians in Wartime Asia: From the Taiping Rebellion to the Vietnam War. Westport, Connecticut: Greenwood Publishing Group. ISBN 0-313-33684-9.
• Mahousu (January 2005). "Les editeurs des mangas". self-published. Retrieved 19 December 2007.[unreliable source?]

Masters, Coco (10 August 2006). "America is Drawn to Manga". Time Magazine.

• "First International MANGA Award" (Press release). Ministry of Foreign Affairs of Japan. 29 June 2007.
• Napier, Susan J. (2000). Anime: From Akira to Princess Mononoke. New York: Palgrave. ISBN 0-312-23863-0.
• Nunez, Irma (24 September 2006). "Alternative Comics Heroes: Tracing the Genealogy of Gekiga". The Japan Times. Retrieved 19 December 2007.
• Ōgi, Fusami (2004). "Female subjectivity and shōjo (girls) manga (Japanese comics): shōjo in Ladies' Comics and Young Ladies' Comics". The Journal of Popular Culture 36 (4): 780–803. doi:10.1111/1540-5931.00045.
• Patten, Fred (2004). Watching Anime, Reading Manga: 25 Years of Essays and Reviews. Berkeley, California: Stone Bridge Press. ISBN 978-1-880656-92-1.
• Perper, Timothy; Cornog, Martha (2002). "Eroticism for the masses: Japanese manga comics and their assimilation into the U.S.". Sexuality & Culture 6 (1): 3–126. doi:10.1007/s12119-002-1000-4.
• Perper, Timothy; Cornog, Martha (2003). "Sex, love, and women in Japanese comics". In Francoeur, Robert T.; Noonan, Raymond J. The Comprehensive International Encyclopedia of Sexuality. New York: Continuum. ISBN 978-0-8264-1488-5.
• Petersen, Robert S. (2011). Comics, Manga, and Graphic Novels: A History of Graphic Narratives. ABC-CLIO. ISBN 9780313363306.
• Pink, Daniel H. (22 October 2007). "Japan, Ink: Inside the Manga Industrial Complex". Wired 15 (11). Retrieved 19 December 2007.
• Poitras, Gilles (2001). Anime Essentials: Every Thing a Fan Needs to Know. Berkeley, California: Stone Bridge. ISBN 978-1-880656-53-2.
• Reid, Calvin (28 March 2006). "HarperCollins, Tokyopop Ink Manga Deal". Publishers Weekly. Retrieved 4 March 2008.
• Reid, Calvin (6 February 2009). "2008 Graphic Novel Sales Up 5%; Manga Off 17%". Publishers Weekly. Retrieved 7 September 2009.
• Riciputi, Marco (25 October 2007). "Komikazen: European comics go independent". Cafebabel.com. Retrieved 4 March 2008.
• Rifas, Leonard (2004). "Globalizing Comic Books from Below: How Manga Came to America". International Journal of Comic Art 6 (2): 138–171.
• Sanchez, Frank (1997–2003). "Hist 102: History of Manga". AnimeInfo. Archived from the original on 5 February 2008. Retrieved 11 September 2007.
• Schodt, Frederik L. (1986). Manga! Manga! The World of Japanese Comics. Tokyo: Kodansha. ISBN 978-0-87011-752-7.
• Schodt, Frederik L. (1996). Dreamland Japan: Writings on Modern Manga. Berkeley, California: Stone Bridge Press. ISBN 978-1-880656-23-5.
• Schodt, Frederik L. (2007). The Astro Boy Essays: Osamu Tezuka, Mighty Atom, and the Manga/Anime Revolution. Berkeley, California: Stone Bridge Press. ISBN 978-1-933330-54-9.
• Shimizu, Isao (June 1985). 日本漫画の事典 : 全国のマンガファンに贈る (Nihon Manga no Jiten – Dictionary of Japanese Manga) (in Japanese). Sun lexica. ISBN 4-385-15586-0.
• Stewart, Bhob (October 1984). "Screaming Metal". The Comics Journal (94).
• Tai, Elizabeth (23 September 2007). "Manga outside Japan". Star Online. Retrieved 19 December 2007.
• Tchiei, Go (1998). "Characteristics of Japanese Manga". Retrieved 5 April 2008.
• Thompson, Jason (2007). Manga: The Complete Guide. New York: Ballantine Books. ISBN 978-0-345-48590-8.
• Thorn, Matt (July–September 2001). "Shôjo Manga—Something for the Girls". The Japan Quarterly 48 (3). Retrieved 5 April 2008.
• Toku, Masami (Spring 2006). "Shojo Manga: Girl Power!". Chico Statements (California State University, Chico). ISBN 1-886226-10-5. Retrieved 5 April 2008.
• Vollmar, Rob (1 March 2007). "Frederic Boilet and the Nouvelle Manga revolution". World Literature Today. Retrieved 14 September 2007.
• Webb, Martin (28 May 2006). "Manga by any other name is...". The Japan Times. Retrieved 5 April 2008.
• Wong, Wendy Siuyi (2002). Hong Kong Comics: A History of Manhua. New York: Princeton Architectural Press. ISBN 978-1-56898-269-4.
• Wong, Wendy Siuyi (2006). "Globalizing manga: From Japan to Hong Kong and beyond". Mechademia: an Annual Forum for Anime, Manga, and the Fan Arts. pp. 23–45.
• Wong, Wendy (September 2007). "The Presence of Manga in Europe and North America". Media Digest. Retrieved 19 December 2007.
• "About Manga Museum: Current situation of manga culture". Kyoto Manga Museum. Retrieved 6 September 2009.
• "Correction: World Manga". Anime News Network. 10 May 2006. Retrieved 19 December 2007.
• "I.C. promotes AmeriManga". Anime News Network. 11 November 2002. Retrieved 4 March 2008.
• "Interview with Tokyopop's Mike Kiley". ICv2. 7 September 2007. Retrieved 19 December 2007.
• Japan: Profile of a Nation, Revised Edition. Tokyo: Kodansha International. 1999. ISBN 4-7700-2384-7.
• "Japan's Foreign Minister Creates Foreign Manga Award". Anime News Network. 22 May 2007. Retrieved 5 October 2009.
• "manga". Merriam-Webster Online Dictionary. Retrieved 6 September 2009.
• "Manga-mania in France". Anime News Network. 4 February 2004. Retrieved 19 December 2007.
• "'Manga no Kuni': A manga magazine from the Second Sino-Japanese War period". Kyoto International Manga Museum. Retrieved 21 December 2008.
• "'Poten': a manga magazine from Kyoto". Kyoto International Manga Museum. Retrieved 21 December 2008.
• "'Shonen Pakku'; Japan's first children's manga magazine". Kyoto International Manga Museum. Retrieved 21 December 2008.
• "The first Japanese manga magazine: Eshinbun Nipponchi". Kyoto International Manga Museum. Retrieved 21 December 2008.
• "Tokyopop To Move Away from OEL and World Manga Labels". Anime News Network. 5 May 2006. Retrieved 19 December 2007.

Препоръчителна литература

• "Japanese Manga Market Drops Below 500 Billion Yen". ComiPress. 10 March 2007.
• "Un poil de culture – Une introduction à l'animation japonaise" (на френски). 11 July 2007.
• Hattie Jones: 'Manga girls: Sex, love, comedy and crime in recent boy's manga and anime', in Brigitte Steger and Angelika Koch (2013 eds): Manga Girl Seeks Herbivore Boy. Studying Japanese Gender at Cambridge. Lit Publisher, pp. 24–81.
• (на италиански) Marcella Zaccagnino and Sebastiano Contrari. "Manga: il Giappone alla conquista del mondo" (Archive) Limes, rivista italiana di geopolitica. 31/10/2007.

Външни препратки

• Manga at DMOZ
• Шаблон:En икона Manga-kun — Проект, свързан с манга произведения.
• SDC BG — Първата българска група за превод на манга.
• Utsukushii Team - Отбор за превод на манга на български.
• Шаблон:En икона Onemanga — Въпреки че е на английски, там можете да изберете от над 750 манги.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manga в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​