Никола Благоев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20: Ред 20:


== Съчинения ==
== Съчинения ==
* История на старото българско държавно право, София 1906, 272 с.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=538 „История на старото българско държавно право", София 1906, 272 с.]
* Правни и социални възгледи на богомилите. Из съчинението Богомили, София 1912, 108 с., второ издание София 1919, 52 с.
* Правни и социални възгледи на богомилите. Из съчинението Богомили, София 1912, 108 с., второ издание София 1919, 52 с.
* Отговорите на папа Николай I - извор за историята на българското право, Списание на БАН, 6, 1916, с. 1-87
* Отговорите на папа Николай I - извор за историята на българското право, Списание на БАН, 6, 1916, с. 1-87

Версия от 11:03, 17 януари 2015

Никола Благоев
български историк

Роден
Починал

Учил вБелградски университет
Работил вСофийски университет
Народен представител в:
XIV ОНС   
Семейство
Братя/сестриКонстантин Благоев

Никола Благоев Попов е български историк, юрист и политик, член на Македонския научен институт.

Биография

Благоев е роден в 1868 година в Ракита, голямо българско село в Кайлярско, Югозападна Македония, тогава в Османската империя, в семейството на свещеник. Завършва класическата гръцка гимназия в Битоля, а след това учи право в Белградския университет.

След завършването на висшето си образование се установява в България и започва да се занимава с адвокатска практика. Избран за народен представител в XIV обикновено народно събрание. След това Благоев започва да преподава в Юридическия факултет на Софийския университет и се занимава с научна и преводаческа дейност - прави ценен превод от средногръцки на Византийската еклога, изследва средновековното българско право, богомилството, пише статии за характера на Самуиловата държава на основата на византийските извори. От 1916 година е доцент в Софийския университет, а от 1926 до 1934 година - извънреден професор.

Съчинения

  • „История на старото българско държавно право", София 1906, 272 с.
  • Правни и социални възгледи на богомилите. Из съчинението Богомили, София 1912, 108 с., второ издание София 1919, 52 с.
  • Отговорите на папа Николай I - извор за историята на българското право, Списание на БАН, 6, 1916, с. 1-87
  • Лекции по история на българското право, Ч.I, II, София 1919, 1921
  • Беседата на презвитер Козма против богомилите, Годишник на Софийския университет - Юридически факултет, , 18, 1923, 1-80
  • Произход и характер на цар Самуиловата държава, Годишник на Софийския университет - Юридически факултет, 20, 1924-1925, 1-107
  • Лекции по история на българското право. Първа половина: Увод, извори, държавно право, София 1926, 216 с.
  • Критически поглед върху известията на Йоан Скилица за произхода на цар Самуиловата държава, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 - 64
  • Поражение и пленяване на цар Роман, Македонски преглед, Год. III, 1927, кн.3, с. 1 - 14
  • Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците, Македонски преглед, Год. IV, 1928, кн. 2, с. 1 - 22
  • Критичен поглед върху известията на Лъв Дякон за българите, Македонски преглед, Год. VI, 1930, кн. 1, с. 25 - 48 и кн. 2, с. 23 - 40
  • Българският цар Роман, Македонски преглед, Год. VI, 1930, кн. 3, с. 15 - 34 и кн. 4, с. 23 - 45
  • Отговор на доклада на проф. П. Мутафчиев, София 1933, 15 с.
  • Курс по история на българското право, София 1934, 336 с.
  • Държавните преврати в България през втората половина на VIII в., Македонски преглед, Год. XII, 1940, кн. 3, с. 51 - 61.[1][2][3]

Бележки

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  2. Проф. Борис Яновски, „Любомир Милетич - учен и общественик“, в: „Македонски преглед“, г.XIV, 1991, кн. 2.
  3. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София 19991 с. 29.