Емона (залив в Антарктика): Разлика между версии
м →Карти |
+ карта |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Livingston-Island-location-map.png|thumb|Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови |
[[File:Livingston-Island-location-map.png|thumb|Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови]] |
||
[[Картинка:Ohridski-2.jpg|мини|дясно|Залив Емона]] |
[[Картинка:Ohridski-2.jpg|мини|дясно|Залив Емона]] |
||
[[Файл:Central-Eastern-Livingston-Map.png|thumb|Топографска карта на централно-източната част на остров Ливингстън]] |
|||
[[File:Emona.jpg|thumb|Заливът Емона сниман от връх [[Лясковец (връх)|връх Лясковец]] в планината Тангра.]] |
[[File:Emona.jpg|thumb|Заливът Емона сниман от връх [[Лясковец (връх)|връх Лясковец]] в планината Тангра.]] |
||
[[Картинка:Emona-Greenpeace.jpg|мини|дясно|Заливът Емона сниман от базата Свети Климент Охридски |
[[Картинка:Emona-Greenpeace.jpg|мини|дясно|Заливът Емона сниман от базата Свети Климент Охридски]] |
||
'''Заливът Емона''' ({{lang-en|''Emona Anchorage''}}) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров [[Ливингстън]], използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската [[Свети Климент Охридски (база) | база Св. Климент Охридски]]. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на [[Перуника (ледник) | ледника Перуника]], и на северозапад от [[Пимпирев бряг]] в частта му североизточно от [[Смолян (нос) | нос Смолян]]. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при [[Алеко (нос) | нос Алеко]] и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. |
'''Заливът Емона''' ({{lang-en|''Emona Anchorage''}}) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров [[Ливингстън]], използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската [[Свети Климент Охридски (база) | база Св. Климент Охридски]]. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на [[Перуника (ледник) | ледника Перуника]], и на северозапад от [[Пимпирев бряг]] в частта му североизточно от [[Смолян (нос) | нос Смолян]]. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при [[Алеко (нос) | нос Алеко]] и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. |
||
[[Координати]]те му са: {{coord|62|37|35|S|60|22|20|W|}} |
[[Координати]]те му са: {{coord|62|37|35|S|60|22|20|W|}} |
Версия от 16:19, 17 януари 2015
Заливът Емона (Шаблон:Lang-en) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров Ливингстън, използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската база Св. Климент Охридски. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на ледника Перуника, и на северозапад от Пимпирев бряг в частта му североизточно от нос Смолян. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при нос Алеко и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Координатите му са: Наименуван на селището Емона в Източна България. Името е официално дадено на 16 март 1994 г. Българско топографско проучване през 1994/1995 г., 1995/1996 г., Тангра 2004/05 и 2009/2010 г. Британско картографиране от 1968 г., чилийско от 1971 г., аржентинско от 1980 г., испанско от 1991 г., българско от 2005 г., 2009 г., и 2010 г. (водната част прилежаща към българската база).
Вижте също
- База Свети Климент Охридски
- Лагер Академия
- Остров Ливингстън
- Остров Гринуич
- Остров Дисепшън
- Южни Шетлъндски острови
- Антарктида
- Антарктика
- Комисия по антарктическите наименования
- Тангра 2004/05
Карти
- Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта)
- L.L. Ivanov. Livingston Island: Central-Eastern Region. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996.
- Isla Livingston: Península Hurd. Mapa topográfico de escala 1:25 000. Madrid: Servicio Geográfico del Ejército, 1991
- L.L. Ivanov et al, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005.
- L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2009. ISBN 978-954-92032-6-4
- Л.Л. Иванов. Карта на остров Ливингстън. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18-19. ISBN 978-619-90008-1-6
Външни препратки
- Български антарктически институт
- Справочник на българските наименования в Антарктика
- SCAR Composite Antarctic Gazetteer
- Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3