Солунско поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
През Солунското поле протичат реките [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), [[Караазмак]] (Лудиас), [[Вардар]] (Аксиос) и [[Галик]] (Галикос).<ref>Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.</ref> |
През Солунското поле протичат реките [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), [[Караазмак]] (Лудиас), [[Вардар]] (Аксиос) и [[Галик]] (Галикос).<ref>Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.</ref> |
||
В 1898 година историкът [[Уилям Милър (историк)|Уилям Милър]] пише за Солунско: |
|||
{{цитат|Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.<ref>{{cite book |title= Travels and Politics in the Near East |last= Miller|first= William|authorlink= |coauthors= |year= 1898|publisher= |location= |isbn= |pages= 372|url=https://archive.org/details/travelspolitic00mill |accessdate=2015-01-21}}</ref>}} |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 15:02, 21 януари 2015
Солунското поле (Шаблон:Lang-el) е измежду най-големите равнини в Гърция.
Разположено е в центъра на Егейска Македония и е обградено от юг от Солунския залив, от запад от планината Каракамен (Вермио), от север от планината Паяк (Пайко) и от изток от планините Круша (Крусия) и Хортач (Хортиатис).
През Солунското поле протичат реките Бистрица (Алиакмонас), Караазмак (Лудиас), Вардар (Аксиос) и Галик (Галикос).[1]
В 1898 година историкът Уилям Милър пише за Солунско:
| „ | Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.[2] | “ |
Бележки
- ↑ Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.
- ↑ Miller, William. Travels and Politics in the Near East. 1898. с. 372. Посетен на 2015-01-21.
