Валерий Минко: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
| второ гражданство =
| второ гражданство =
| ръст = 189 см
| ръст = 189 см
| пост = централен защитник
| пост = десен бек
| настоящ отбор = [[ПФК ЦСКА Москва|Цска Москва 2]] - асистент
| настоящ отбор = [[ПФК ЦСКА Москва|Цска Москва 2]] - асистент
| номер на фланелката =
| номер на фланелката =
Ред 36: Ред 36:


==Кариера==
==Кариера==
Валерий Минко започва кариерата си в Динамо Барнаул. Там играе 2 сезона. През 1989 преминава в [[ЦСКА Москва]]. Дебютира в мач с Даугава Рига в Съветската Първа Лига. През 1991 става шампион на страната и носител на купата. С младежкият национален отбор на СССР печели европейската титла. През 1993 се контузва тежко и му е изваден единият бъбрек. След тази травма Минко е извън терените 8 месеца. След възстановяването си е наложен от [[Александър Тарханов]] в центъра на защитата с капитана [[Евгений Бушманов]], а после и със [[Сергей Мамчур]] и [[Евгений Варламов]]. През 1996 за първи път е включен в списък „33 най-добри“ под номер 2. През 1998 и 1999 повтаря това постижение. Валерий се превръща в един от символите на отбора от 90-те. Изиграва над 200 мача с "червено-синята" фланелка.
Валерий Минко започва кариерата си в Динамо Барнаул. Там играе 2 сезона. През 1989 преминава в [[ЦСКА Москва]]. Дебютира в мач с Даугава Рига в Съветската Първа Лига. През 1991 става шампион на страната и носител на купата. С младежкият национален отбор на СССР печели европейската титла. През 1993 се контузва тежко и му е изваден единият бъбрек. След тази травма Минко е извън терените 8 месеца. След възстановяването си е наложен от [[Александър Тарханов]] отдясно на защитата, където Валерий е твърд титуляр на фона на ротациите в центъра на отбораната, където са капитана [[Евгений Бушманов]], а после и [[Сергей Мамчур]] и [[Евгений Варламов]]. През 1996 Минко за първи път е включен в списък „33 най-добри“ под номер 2. През 1998 и 1999 повтаря това постижение. Валерий се превръща в един от символите на отбора от 90-те. Изиграва над 200 мача с "червено-синята" фланелка.
През 2001 [[Павел Садирин]] започва да налага [[Денис Евсиков]] и [[Олег Корнаухов]] в центъра на отбраната и Минко играе все по-рядко. През 2002 преминава в [[Кубан Краснодар]]. Изиграва 4 мача за краснодарци. В мач с Динамо (Санкт Петербург) Валерий получава травма на кръста, след което решава да сложи край на кариерата си.
През 2001 [[Павел Садирин]] започва да налага [[Денис Евсиков]] и [[Олег Корнаухов]] в отбраната и Минко играе все по-рядко. През 2002 преминава в [[Кубан Краснодар]]. Изиграва 4 мача за краснодарци. В мач с Динамо (Санкт Петербург) Валерий получава травма на кръста, след което решава да сложи край на кариерата си.


==Източници==
==Източници==

Версия от 19:57, 21 януари 2015

Валерий Минко
Лична информация
Роден
Валерий Викентевич Минко
8 август 1971
Ръст189 см
Постдесен бек
Настоящ отбор
ОтборЦска Москва 2 - асистент
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1988-1989
1989-2001
2002
Динамо Барнаул
ПФК ЦСКА Москва
ФК Кубан Краснодар
3
242
3
(0)
(13)
(0)
Национален отбор
1991
1996-1998
СССР(до 20 год.)
Русия
10
4
(1)
(0)
Треньор
2003-Цска Москва (дублиращ отбор)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Валерий Минко е бивш руски футболист, защитник. Дълги години играе за отбора на ЦСКА Москва. Има 4 мача за руският национален отбор.

Кариера

Валерий Минко започва кариерата си в Динамо Барнаул. Там играе 2 сезона. През 1989 преминава в ЦСКА Москва. Дебютира в мач с Даугава Рига в Съветската Първа Лига. През 1991 става шампион на страната и носител на купата. С младежкият национален отбор на СССР печели европейската титла. През 1993 се контузва тежко и му е изваден единият бъбрек. След тази травма Минко е извън терените 8 месеца. След възстановяването си е наложен от Александър Тарханов отдясно на защитата, където Валерий е твърд титуляр на фона на ротациите в центъра на отбораната, където са капитана Евгений Бушманов, а после и Сергей Мамчур и Евгений Варламов. През 1996 Минко за първи път е включен в списък „33 най-добри“ под номер 2. През 1998 и 1999 повтаря това постижение. Валерий се превръща в един от символите на отбора от 90-те. Изиграва над 200 мача с "червено-синята" фланелка. През 2001 Павел Садирин започва да налага Денис Евсиков и Олег Корнаухов в отбраната и Минко играе все по-рядко. През 2002 преминава в Кубан Краснодар. Изиграва 4 мача за краснодарци. В мач с Динамо (Санкт Петербург) Валерий получава травма на кръста, след което решава да сложи край на кариерата си.

Източници

Шаблон:Футболист-мъниче Шаблон:Руснаци-мъниче