Антон Митов: Разлика между версии
друга картинка |
мРедакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
| националност = {{BUL}} |
| националност = {{BUL}} |
||
| стил = |
| стил = |
||
| учител = |
| учител = проф. [[Джузепе Чаранфи]] |
||
| академия = |
| академия = Академия за изящни изкуства във [[Флоренция]] |
||
| направление = |
| направление = |
||
| патрон = |
| патрон = |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
| общомедия = Anton Mitov |
| общомедия = Anton Mitov |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918). |
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918). |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
⚫ | |||
Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). <ref>[http://www.geni.com/people/%D1%85%D1%83%D0%B4-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%9C%D0%98%D0%A2%D0%9E%D0%92/6000000005010588780 Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“]</ref> Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на [[Национална художествена академия|Художествената академия]] (от 1912-1918 и от 1924-1927). |
Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). <ref>[http://www.geni.com/people/%D1%85%D1%83%D0%B4-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%9C%D0%98%D0%A2%D0%9E%D0%92/6000000005010588780 Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“]</ref> Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на [[Национална художествена академия|Художествената академия]] (от 1912-1918 и от 1924-1927). |
||
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. „[[Балканска зора]]“ и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд). |
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „[[Балканска зора]]“ и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд). |
||
==Известни картини== |
==Известни картини== |
||
⚫ | |||
* Първи морски пейзажи в българската живопис: |
* Първи морски пейзажи в българската живопис: |
||
** „Варненско пристанище“ (1892) |
** „Варненско пристанище“ (1892) |
||
Ред 42: | Ред 43: | ||
** „Варненско море“ (1895; [[Национална художествена галерия]]) |
** „Варненско море“ (1895; [[Национална художествена галерия]]) |
||
* „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия) |
* „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия) |
||
* „Пазар на грозде в |
* „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия) |
||
* „Златар на Софийския пазар“ (1898) |
* „Златар на Софийския пазар“ (1898) |
||
* „Из Софийския пазар“ (1899) |
* „Из Софийския пазар“ (1899) |
||
Ред 57: | Ред 58: | ||
{{СОРТКАТ:Митов, Антон}} |
{{СОРТКАТ:Митов, Антон}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Български художници]] |
[[Категория:Български художници]] |
||
[[Категория:Български изкуствоведи]] |
[[Категория:Български изкуствоведи]] |
||
Ред 63: | Ред 63: | ||
[[Категория:Български учители]] |
[[Категория:Български учители]] |
||
[[Категория:Българи в Османската империя]] |
[[Категория:Българи в Османската империя]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Родени в Стара Загора]] |
[[Категория:Родени в Стара Загора]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
Версия от 17:09, 24 януари 2015
- Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.
Антон Митов | |
художник | |
Автопортрет | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Академия | Академия за изящни изкуства във Флоренция |
проф. Джузепе Чаранфи | |
Антон Митов в Общомедия |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).
Биография
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). [1] Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927).
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Известни картини
- Първи морски пейзажи в българската живопис:
- „Варненско пристанище“ (1892)
- „Варненски бряг“ (1894)
- „Варненско море“ (1895; Национална художествена галерия)
- „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
- „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
- „Златар на Софийския пазар“ (1898)
- „Из Софийския пазар“ (1899)
- „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
- „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
- „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
- „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
- „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
- „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
- „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)