Антон Митов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
друга картинка
мРедакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
| националност = {{BUL}}
| националност = {{BUL}}
| стил =
| стил =
| учител =
| учител = проф. [[Джузепе Чаранфи]]
| академия =
| академия = Академия за изящни изкуства във [[Флоренция]]
| направление =
| направление =
| патрон =
| патрон =
Ред 27: Ред 27:
| общомедия = Anton Mitov
| общомедия = Anton Mitov
}}
}}

[[File:Anton Mitov 7.jpg|мини|280п|ляво|"Пазар на грозде в Евксиноград край Варна" (1894), [[НХГ]]]]
[[Файл:Ferdinand of Bulgaria - Anton Mitov Portrait.jpg|мини|250п|Портрет на княз Фердинанд, 1891]]
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918).
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918).


== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Anton Mitov 7.jpg|мини|280п|вляво|„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), [[НХГ]]]]
Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). <ref>[http://www.geni.com/people/%D1%85%D1%83%D0%B4-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%9C%D0%98%D0%A2%D0%9E%D0%92/6000000005010588780 Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“]</ref> Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на [[Национална художествена академия|Художествената академия]] (от 1912-1918 и от 1924-1927).
Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). <ref>[http://www.geni.com/people/%D1%85%D1%83%D0%B4-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%9C%D0%98%D0%A2%D0%9E%D0%92/6000000005010588780 Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“]</ref> Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на [[Национална художествена академия|Художествената академия]] (от 1912-1918 и от 1924-1927).


Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. „[[Балканска зора]]“ и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „[[Балканска зора]]“ и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).


==Известни картини==
==Известни картини==
[[Файл:Ferdinand of Bulgaria - Anton Mitov Portrait.jpg|мини|250п|вдясно|Портрет на княз Фердинанд, 1891]]
* Първи морски пейзажи в българската живопис:
* Първи морски пейзажи в българската живопис:
** „Варненско пристанище“ (1892)
** „Варненско пристанище“ (1892)
Ред 42: Ред 43:
** „Варненско море“ (1895; [[Национална художествена галерия]])
** „Варненско море“ (1895; [[Национална художествена галерия]])
* „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
* „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
* „Пазар на грозде в Евксиногад край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
* „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
* „Златар на Софийския пазар“ (1898)
* „Златар на Софийския пазар“ (1898)
* „Из Софийския пазар“ (1899)
* „Из Софийския пазар“ (1899)
Ред 57: Ред 58:


{{СОРТКАТ:Митов, Антон}}
{{СОРТКАТ:Митов, Антон}}
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български изкуствоведи]]
Ред 63: Ред 63:
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Българи в Османската империя]]
[[Категория:Българи в Османската империя]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Родени в Стара Загора]]
[[Категория:Родени в Стара Загора]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]

Версия от 17:09, 24 януари 2015

Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Митов
художник
Автопортрет
Автопортрет
Роден
1 април 1862 г.(1862-04-01)
Починал
20 август 1930 г. (на 68 г.)
Националност България
АкадемияАкадемия за изящни изкуства във Флоренция
проф. Джузепе Чаранфи
Антон Митов в Общомедия

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

Биография

„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), НХГ

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). [1] Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927).

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).

Известни картини

Портрет на княз Фердинанд, 1891
  • Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Златар на Софийския пазар“ (1898)
  • „Из Софийския пазар“ (1899)
  • „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
  • „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
  • „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
  • „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

Източници