Читалище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Giorro NGO (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
м Премахнати редакции на Giorro NGO (б.), към версия на Peterdx
Ред 20: Ред 20:
* [http://www.chitalishte.bg/ Портал на читалищата в България]
* [http://www.chitalishte.bg/ Портал на читалищата в България]
* [https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts фейсбук-група Български читалища]
* [https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts фейсбук-група Български читалища]
* [http://ngobg.info Информационен портал за неправителствените организации в България]


[[Категория:Читалища в България| ]]
[[Категория:Читалища в България| ]]

Версия от 14:06, 27 януари 2015

Читалище "Заря" в Хасково

Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.

За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.

Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.

През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

Към април 2014 г., броят на регистрираните читалища в България е 3578.[1][2]

Източници

Външни препратки